По време на националните информационни седмици в периода 25.09 – 09.10.2017 г. се провеждат много събития в различни градове в страната, срещи с осиновени хора, семейства с осиновени деца и специалисти, работещи по темата. Тази година фокусът е върху родителството, като основополагащ фактор за развитието на всяко дете. Мотото е „Не си сам! Осиновителите сме навсякъде!“. В чисто житейски план всеки от има нужда от подкрепата на хора, които вървят по същия път. В социален план отстояването на правата на осиновени и осиновители би било ефективно единствено, ако те са обединени и изпращат ясни и еднозначни послания към обществото ни.
Част от програмата включва представяне на книгата на Дора Прангаджийска “Благодаря ти Мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“.
В Пловдив се случиха две събития, посветени на осиновяването.
Среща на професионалисти, която даде възможност за обсъждане на предизвикателствата пред работещите – представители на Отдел „Закрила на детето” и социални услуги – социални работници, психолози, педагози и др., които в своята работа се срещат с осиновени деца и техните родители. Представянето на книгата „Благодаря ти мамо!” провокира поредица от лични и професионални въпроси към авторката. Основната тема бе свързана с т. нар. „тайна на осиновяването” и подходящата възраст на която е подходящо детето да научи, че е осиновено. Специалистите дискутираха, че индивидуалността на всяко дете, определя и подходящия момент за разговор за осиновяването, и с всеки следващ етап от неговото развитие информацията се допълва и обогатява. Бе коментирана практиката за смяна на името. Повечето споделени мнения се обединиха около хипотезата, че в съзнанието на детето остава „спомен” за името с което е било наречено, когато се е родило и промяната му не е препоръчителна.
Изпълнена с емоции и вълнения протече срещата на осиновители и осиновени, по време на която между кандидат-осиновители, родители, осиновили деца, осиновени и специалисти се дискутираха предизвикателствата, разочарованията и даровете, които осиновяването носи.
Представянето на книгата отвори важни теми за аудиторията от родители и им даде поле за въпроси. Отново бе засегната темата за споделянето с детето на неговата история и произход както и страховете, свързани с узнаването, че е осиновено и търсенето на жената, която го е родила. Дискусията изведе един важен извод – кризите в поведението на детето много често са свързани с неговите възрастови особености и са характерни за всички деца на тази възраст, те не са провокирани от акта на осиновяване, нито са лично насочени към осиновителите. Стремежът за перфектно родителство и страхът от провал, обаче, карат семействата да мислят, че всяка бурна реакция е последица от осиновяването. Групата се обедини около мисълта, че няма идеални родители и няма разписана рецепта за родителство.
Децата пък участваха в уъркшоп за месене на хляб, воден от Мрежа Хлебни къщи и озаглавен „Да замесим семейство”. Началото бе посветено с „театър на трохите” и рисуване в брашното на своето семейство и любовта му. В последствие хлябът бе замесен от бяло и лимецово брашно, защото брашната са различни както и хората. Добавихме сол и захар, защото в живота има тъжни и весели моменти. Всеки отнесе своя хляб вкъщи, където да втасва чак до сутринта, защото семейният живот и динамика изискват много търпение, а яденето на хляба всички заедно, ни напомня за това колко е важно споделянето.
За случването на всичко КСУДС благодари на БАОО за подетата инициатива, на Мрежа Хлебни къщи за изпълненото с емоции месене на хляб и на Читалище „Алеко Константинов” за любезното домакинство.
СТАТИСТИКА И КОМЕНТАРИ
Опитът на екипа на КСУДС по направление „Работа с кандидат-осиновители, осиновители и осиновени деца” датира от 2007 г. като ежегодно през КСУДС преминават около 70 семейства, кандидати за осиновители при условията на пълно осиновяване. Все още като съществена особеност на процеса на осиновяване в България стои тайната на осиновяването и приемането на детето с неговото име, произход и идентичност, което в по-късен период нерядко води до сериозни проблеми в поведението на детето, като в някои случаи се стига до разсиновяване. Това е изключително драматично събитие в живота и на двете страни, а законодателството в България позволява да се случи. Поради тази причина усилията на всички професионалисти в КСУДС са насочени към промяна на нагласите на осиновяващите, ориентирани към най-добрия интерес на детето, свързани с приемане на неговия произход, име и идентичност като гаранция за успешен процес на адаптация и израстване на детето в семейството.
По информация на БАОО от 2011 г. до 2016 г. осиновените деца са 4277.
Към 31.12.2016 г. – кандидат-осиновителите са 1524, а децата, вписани в Регистър за осиновяване, са 2355, или с 55% повече от вписаните кандидат-осиновители. Сравнителен анализ на експерти от Агенцията за социално подпомагане отчита тенденциите в процеса на осиновяванията: броят на децата, които могат да бъдат осиновени, е обикновено около двойно по-голям от броя кандидат-осиновителите. Значителна част от вписаните кандидати в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване изразяват категорични изисквания и предпочитания за детето, което биха искали да осиновят – ниска възраст 0-3 г.; добро здравословно състояние, български или смесен произход.
