30 000 деца отглеждани в специализирани институции – това е стряскащата статистика в България през 2000 г. за броя на децата отделени от родните си семейства. Тези данни, съчетани със сериозни анализи от изследвания за вредата от липсата на индивидуален подход и грижа, катализира старта на реформата в системата за грижи за деца. Данните към онзи момент сочат, че децата се откъсват трайно от семейната среда, настаняват се в специализирани институции и там остават до навършване на пълнолетието си. Друг факт – грижата за децата е разделена и подчинена на различни министерства – Министерство на здравеопазването Министерство на образованието, Министерство на труда и социалната политика и др. Този подход разкъсва грижата за деца, като ги прехвърля от една институция в друга поради възрастови ограничения и така без никаква възможност за приемственост и съхраняване на историята, произхода, идентичността. Много често това е била и причината за прекъсване на връзката с родителите, тъй като те не винаги са били уведомявани за преместването на детето.
Въпреки че България ратифицира Конвенцията за правата на детето на ООН през 1991 г. до 2000 години нито един вътрешен документ не е синхронизиран с нея. Едва през 2001 г. вследствие на отправени сериозни критики от Комитета по правата на детето на ООН стартира истинската реформа – създаден е Закона за закрила на детето и са сформирани Държавната агенция за закрила на детето и отделите за закрила на детето, които да изпълняват функциите по закона. С това е изведен основния принцип на реформата, че най-доброто място за отглеждане на детето е при неговото рождено или разширено семейство, а спазването на този принцип изисква спиране на входа към институциите, насочване на подкрепа към биологичното семейство и създаването на алтернативни услуги за родителите, които да подпомогнат връщането на децата от домовете при семействата си.
Осъзнавайки сериозната сложност и предизвикателство на процеса на деинституционализация, Българската държава реализира проект "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България" в периода 2002 – 2005 г. когато са създадени първите Комплекси за социални услуги в градовете София, Варна, Шумен, Пазарджик, Стара Загора, Русе, Търговище, Сливен и Пловдив. Те имат за цел да поставят модела на социалните услуги за деца и семейства и да подкрепят отглеждането на децата в семейната им среда.
В гр. Пловдив КСУДС е открит през 2005 година, като първата година се управлява от консорциум от Неправителствени организации, а от 2006 г. доставчик на услугите в Комплекса е Община Пловдив. КСУДС – Пловдив се състои от Център за обществена подкрепа, Център за работа с деца на улицата и Звено „Майка и бебе" разположени в три отделни сгради. Услугите в КСУДС са ключов фактор за реализиране на реформата в региона, тъй като освен за децата от Община Пловдив бе наложена и практика за работа с деца и семейства в близки до гр. Пловдив Общини. Предизвикателство за екипа представлява наличието на 4 специализирани институции за деца в града, 4 родилни отделения, в който се раждат бебета не само то Пловдив, но и от региона. В резултат на дейността на КСУДС като най-голям доставчик на социални услуги за деца в областта, настаняването на деца от Община Пловдив в специализирани институции се извършва само при изключително тежки случаи, в които живота и здравето на детето е поставен в риск. Развита е приемната грижа, чрез реализиране на целенасочена кампания от 2007 година. За периода 2007 – 2012 г. през екипа на КСУДС са преминали над 52 кандидати и приемни семейства от Пловдив и областта, а около 35 деца са били изведени от институции и настанени в тях. Повече от 50 жени и техните новородени са получили подслон в услугата Звено „Майка и бебе". В резултат на работата на екипа на Център за работа с деца на улицата, използването на деца за просия в гр. Пловдив е сведено до минимум.
От 1 септември 2013 г. към КСУДС е разкрит „Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности”. ЦСРИ е правоприемник на епип “Деца с увреждания”, който доскоро беше част от дейността на Центъра за обществена подкрепа. В ЦСРИ ще се работи почасово с нуждаещите се, ще се предлага индивидуална работа за подобряване на психомоторното развитие на деца със специални потребности, речева рехабилитация, психологическо консултиране, посредничество пред институции, социално-правни консултации и др.
Приют за безнадзорни деца „Майка Тереза”, който предоставя временен подслон – от 3 – 6 месеца за деца на улицата в продължение на повече от 13 години бе преструктуриран в Център за настаняване от семеен тип „Майка Тереза”. Причината за промяната е както в променените потребности на децата от по-продължителна грижа, така и от необходимостта да се гарантират по-добри условия за живот в среда, близка до семейната.
Центърът за настаняване от семеен тип „Майка Тереза” и Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща” са социални услуги, които предоставят денонощна грижа за деца, които не мога да останат в рождените си семейства или в друга семейна среда – в семейства на близки или роднини, в приемно семейство. Центровете предоставят подслон на децата като създават среда, близка до семейна, в която децата имат възможност да развиват своя потенциал,
получават здравни грижи, ангажиране на свободното им време с разнообразни дейности, създаване на умения за самостоятелност и развиване на талантите им.
КСУДС продължава своето развитие и пише историята на реформата в системата за закрила на децата на местно ниво, следвайки всички тенденции и национални приоритети. Отправили поглед в бъдещето, целите са насочени както към промяна на конкретната детска съдба, така и към промяна на нагласите на обществото, към промяна на отношението на хората към уязвимите групи деца и семейства, към един цялостен и хуманен подход към детето, който гарантира недискриманативно отношение и признава правото на детето на специална грижа и помощ – преди и след раждането му.