съдбата е търкулнала топката към тях и те го държат в ръцете си. Само още един ден и той става техен син. Разбира се, финалният акт ще се осъществи в съда, но при положение, че е спазена цялата процедура, социалните участват в нея и нещата са наред, това си е формален акт.

ят, в който осиновителите приемат за пръв път в дома си своето намерено дете, те наричат Щъркелов. Така малкото човече, а и цялото семейство, въвежда в традицията си още един празник, освен рождения ден. На практика осиновеното дете вече има два рождени дни.

Това е един от щастливите случаи на осиновяване чрез Комплекса за социални услуги в Пловдив. Хората са от близко до Пловдив село, обикновени работници, а бонусът в тая история е голямата прилика на малкия с бащата. Това би могло да се използва, ако те решат да скрият от него осиновяването, но препоръката на Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги и към тях, и към всички, които осиновяват дете, е да не крият. Едноседмичен курс, на който се обучават бъдещите родители, дава обоснована информация как и кога да се съобщи на детето, така че то да приеме леко новината, да свикне с нея и да не се травмира. Не са една и две историите, в които осиновеното дете изживява истинска драма, когато случайно научи в тийнейджърските си години.

Малкият скоро е проходил и се опитва да обиколи навсякъде. Доверчиво се обляга на ръката на новата си майка. От изписването от родилния дом до днес той е бил гледан в приемно семейство.

Впрочем приемната майка мачка една влажна от сълзи кърпичка в съседната стая. Трудно е да се разделиш, но го преживява вече за трети път. Един от добрите примери в приемната грижа, нейното семейство, в което има и съпруг, и две пораснали вече деца, дава възможност на малкия да расте в семейна среда, да се учи на привързаност, да се развива нормално. Приемната грижа у нас започна с първите няколко пилотни семейства в началото на 90-те, но вече се утвърди като ефективна форма за временно отглеждане на деца. По- рано, когато децата растяха в Домовете за деца без родители, осиновителите се сблъскваха с много по-сериозни проблеми, с пълната липса на адаптация, те трябваше много бавно и трудно да наваксват развитието на детето. Сега този малкият знае какво е привързаност.

   Каква точно е процедурата, ако семейството или един родител иска да осинови дете. Има няколко изисквания. Кандидатите трябва да са български граждани, те се срещат в отдел „Закрила на детето” със социален работник и подготвят набор документи- сред тях са свидетелство за съдимост, свидетелство за липса на регистрация в психиатричния диспансер, както и медицинско, удостоверяващо липсата на тежки и инфекциозни заболявания, декларация за имотното състояние, работното място, доходите. Всички тези документи, освен свидетелството за съдимост и медицинското, са информативни, т.е. могат да свалят или да вдигнат летвата, но няма да станат причина за връщане на кандидатите. След като документите бъдат подадени, стартира процедура по оценка, която трае три месеца. Тя включва много аспекти, много срещи със служители от отдел „Закрила на детето”, социални работници. Важно за оценката е как функционира семейството, какво е било детството на всеки от бъдещите родители, как са станали семейство, какви традиции имат, как се справят със загуба или тежки проблеми. Особено важна е мотивацията им да осиновят дете.

Точно в мотивацията са скрити подводните камъни. Когато единствената цел е детето да превърне двамата родители в семейство, да запълни празнината, породена от невъзможността да си родят, когато в семейството е имало дете, което е починало и сега осиновеното трябва да го замени- едно на ум. Желанието да имаш дете е изгарящо и общоприето, но в случая става дума за отделен човек, на каквато и възраст да е, който трябва да бъде приет. Проблем става, когато родители, загубили собствено дете, възлагат на осиновеното всичките си очаквания, прекършени от трагедията и се опитват да го превърнат в друго дете. Само че твърде малко у нас са хората, чиято мотивация е кой знае колко различна. Така че в едноседмичен обучителен курс с помощта на психолози всички ситуации се обсъждат и разиграват. Дали не можеш да имаш дете поради някакви здравословни проблеми, дали си го загубил още неродено или пък вече отраснало, всички тези реакции повтарят шестте етапа на траура, които човек трябва да осмисли и преодолее, обяснява Недка Петрова. Шок и отричане, гняв, пазарене, депресия, докато се стигне до продуктивната крайна фаза- приемане. Тогава вече към осиновяването се пристъпва с разбиране и съзнателно.

Горе долу такива са мотивациите на осиновителите и в Пловдив, освен хора, които нямат деца или са загубили своето, има и такива, които сключват втори брак, имат пораснали деца и искат да започнат на чисто. Всяка година през обучителните курсове минават около 70 души. Участват и двамата родители, когато става дума за семейство. Впрочем по-рано са правили курса в почивните дни или вечер. Сега си е пълно откъсване за една седмица. Това не е случайно- на практика е първият изпит за бъдещите родители доколко могат да си пренаредят приоритетите в полза на детето. И чакането, стига да не се проточи до безкрайност, също има своя психологически смисъл, казва Недка Петрова. Към края на миналата година кандидат- осиновителите са били 1524, а децата, които могат да бъдат осиновени- 2 355. Впрочем обичайно родителите търсят малко бяло здраво бебе. Такива не са много. Повечето деца са на 7 до 10 години, някои имат специални потребности. Трудно се взема такова решение. И мъникът от първите редове, който отива в новото си семейство, е втори избор. Първото дете се е оказало с мързеливо око. В други страни такива деца се осиновяват точно защото имат нужда от семейна подкрепа, у нас шансът да останат сами е огромен.

Всичко описано дотук е легалният вариант А на осиновяването. За него се чака, има много срещи, вадят се документи, семейството е във фокуса на социалните.

Има и друг вариант, който е полулегален. Семейството намира жена, която е бременна, но не може да отгледа детето си, след раждането тя посочва мъжа като биологичен баща в акта за раждане. Семейството го взема веднага, а няколко месеца по-късно съпругата води дело за осиновяване, което е улеснено, след като мъжът и е законен баща. Обикновено става дума и за пари. Всъщност всичко е законно, остават рисковете от последващи действия на биологичните родители. Както казва един съдия, гледал доста подобни дела: „Всяко ограничение или забрана в закона е предпоставка той да бъде заобиколен.”.