За трикратната шампионка с волейболния "Марица" (Пд) Милена Димова няма работни и почивни дни. Ежедневието й е пълно и изпитва удоволствие от всичко, което прави. А, то никак не е малко. В момента работи във фитнес, анализатор е на волейболни мачове, ще учи за учител по физическо и се занимава с доброволчество. Именно последното е поводът да говорим с 26-годишното вечно усмихнато момиче, което сбъдва мечти.
Извънредното положение постави мнозина от нас в трудна ситуация, но даде възможност на хора като Милена да отворят сърцата си и да започнат да помагат. Така един ден централната блокировачка се спира на децата, които ползват социални услуги в комплекса за деца и семейства в риск в родния Пловдив.
Използвайки профила си във Фейсбук волейболистката обявява, че събира храна, дрехи, обувки и други вещи и така дава старт на благородното си начинание. Идеята й мигновено намира популярност и съмишленици из цялата страна и дори извън пределите й.
Така дарения над 10 пъти вече получиха от ЦНСТ „Детска къща“ и ЦНСТ „Майка Тереза“, както и тези от звено „Майка и бебе“, а удовлетворението мотивира Милена да продължи своята инициатива и занапред.
„В началото на пандемията по телевизията постоянно ни призоваваха да си останем вкъщи. В един момент осъзнах, че има деца, които нямат този късмет. Тогава се свързах с ръководителя на домовете Анелия Дернева. Тя ми каза, че пари не приемат. Същата сутрин децата се бяха спънали в кабел и счупили телевизора. Много хора реагираха, събрахме пари и купихме телевизор.
Едно семейство пък им дари кростренажор. Някъде прочетох, че доброто се прави тихо. Аз не искам да се хваля с това, а повече хора да разберат за тези неща и да се включат. В „Детска къща“ са настанени деца от 3 до 12 г., а в „Майка Тереза“ - от 12 до 18 г. Голяма част от тях вече са подготвени за живота, най-вече чрез с курсове. Момичетата имат интерес предимно към фризьорството и козметиката“, разказва ни на един дъх Димова.
Следващата й идея е да извежда веднъж седмично децата за спортни занимания край Гребната база. „Искам хората да знаят за тези деца. И да не се сещаме за тях само на 1 юни, Коледа и Нова година“, допълва Милена.
В последните два сезона тя е част от тима на "Раковски" (Димитровград), където се чувства като у дома си. Предава опита си на по-младите, но с това съвсем не стихва гладът й за успехи. Има зад гърба си един сезон в белгийския "Шарлероа" и тежка операция на ахилес и вадене на шип. През 2018-а един от най-скъпите й хора – баба й, напуска този свят и тогава за Милена сякаш всичко се преобръща и тя започва да гледа по-философски на нещата. „Тя ми беше голяма опора. Много ми липсва. Вече знам, че здравето е най-важно. Имах предложение да играя отново в чужбина, но не мога да поема този риск“, откровена е бившата националка, която на 5 юли навърши 26 г.