Това предвижда кампания „Чуйте ме!”, която ще се разгърне през следващата една година и в нейните рамки информационни материали ще бъдат разпространени дори в детските градини. Тя стартира вчера в Комплекса за социални услуги за деца и семейства, където преди 5 г. бе оформена тъй наречената Синя стая - защитено пространство, в което детето може да бъде изслушано или разпитано от полицай или съдия, без да влиза в пряк контакт с него и без да се среща очи в очи с насилника си в съда.  

Синята стая всъщност е розова - с фотьойли и пердета в тази гама, към които са добавени цветни петна с жълти и сини възглавнички. Край килима на лилави квадратчета са подредени детска кухня, бебешка количка с плюшена играчка, дървена триизмерна къща. Само голям тъмен прозорец на стената издава, че това е нещо повече от детска стая. Зад черното стъкло застават магистратите и полицаите, когато се наложи да разпитват дете. Имат пряка връзка с него и разговорът се записва. А социалните работници настояват записите да се използват, за да не се налага в хода на разследването да се задават многократно едни и същи въпроси на децата, които ги връщат към лошите спомени и ги карат да преживяват отново и отново ужаса си. Вече няколко пъти по този начин се е провеждало изнесено съдебно заседание.  

Преди 5 години пловдивската Синя стая е била петата в България, днес те са вече 19. За този период в защитеното пространство е разговаряно със 112 деца, които са жертви или свидетели на престъпления. Тревожно висок е делът на преживелите сексуално насилие - 57, 29 от децата са били изслушвани във връзка със спор за родителски права, 19 са пострадалите от физическо насилие, 5 са преживели или видели кражба, а за две от хлапетата сексуалното посегателство е било съпроводено и с физически терор.  

Големият брой деца, разпитвани в Синята стая във връзка със сексуални престъпления, само по себе си не може да се тълкува като ръст на подобен тип случаи, уточни директорът на КСУДС Недка Петрова. Тя обясни, че по-скоро разследващите прибягват до ползване на Синята стая най-много при работа по подобни казуси, а разпити по други разследвания се провеждат и при стандартните условия.  

Ръководителката на Центъра за обществена подкрепа в КСУДС Златка Чанева е жената, която застава зад тъмното стъкло при всеки разговор с дете.  Най-тежко ми е да слушам разкази за сексуално насилие, признава тя. Още повече че обикновено извършителят е кръвен роднина - баща, близък или пък партньорът, с когото съжителства майката.  

Друг тежък случай е на момче на възраст между 4 и 5 г., което е било „възпитавано” от таткото с бой и връзване за кол в двора. Тези методи хлапето възприемало като нормални. С малките  е най-трудно, защото още нямат ясна представа за време, пространство и последователност, затова не могат да изградят хронологичен разказ, смесват различни случки и лесно се объркват. А за разследващите детайлите и хронологията са много важни, за да се вземе решение дали едно деяние е престъпление и с каква тежест. Тук идва огромната помощ от социалния работник и психолог, който влиза заедно с детето в Синята стая и го подготвя по методика в 10 стъпки за предстоящия разговор, като постоянно в хода му „превежда” въпросите на неговия език, така че да ги разбере и да може да даде максимално точен отговор.  

Започва се с елементарни въпроси, за да се установи степента на развитие на детето, включително доколко може да разбере въпросите, обяснява Златка Чанева. Това снемане на статуса става неусетно за детето с простички питания за цветовете и дали знае какво е истина и лъжа.  Обяснява му се какво ще се случи. Задължително му се съобщава, че има хора, които слушат зад стъклото, какви са те и какво работят. Социалният работник обикновено пита хлапето дали иска да ги види. Обяснява му също, че винаги може да каже, че не разбира въпроса или да отговори с „не знам”. До този момент няма нито един случай, в който детето да е отказало да говори в Синята стая. Често обаче по-големите, които вече са били разпитвани в стандартната обстановка в полицейски управления или в съда, отказват да отговорят на въпроси, които вече са им задавани, или дават други противоречиви отговори. Любопитството обикновено проработва в края - тогава най-често децата пожелават да видят кой е зад черното стъкло. Имаме късмет, че много от съдийките са млади жени и това смъква напрежението, казва Златка Чанева.