Георги, който е на 15 години и е член на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето отново насочи вниманието към себе си и ни даде повод да се гордеем. С написано от него есе той спечели стипендия от Фондация „Благотворителност”, която ще получава ежемесечно през втория учебен срок.
Тази година Фондацията организира конкурс по проект „Постигам по-висок успех”, в който участват 33 ученици, изпратили есета на тема „Какво научавам от грешките си”. С кандидатите са проведени интервюта и телефонни разговори. Организаторите споделят „Впечатлени сме от ентусиазма и желанието за личностно развитие, към което учениците се стремят. И са решени да успеят.”
Ето и написаното от Георги есе:

Какво научих от грешките си
Георги Колев

Всички сме чували старите народни поговорки: ,,Човек се учи от грешките си”, „Човешко е да се греши”, „Човек се учи докато е жив”. Колко лесно изговаряме думите, а доколко наистина разбираме смисъла им? Може би това проличава най-ясно в личния ни опит - когато изпадаме в ситуации, преживяваме случки и събития, които се случват на самите нас, когато се обръщаме към самите себе си, към мислите и чувствата си. Точно тези, които ни карат да си задаваме въпросите: ,,Има ли безгрешни хора?”, „Това, че греша, прави ли ме лош?”, „А дали допускам грешки?”.
И колкото повече се замислям над тези въпроси, толкова повече достигам до заключението, че може би най-нормалното е да грешим. Толкова нормално, че в повечето случаи дори не разбираме, че го правим. Самият аз, от опита си на 15-годишно момче, се затруднявам да определям действията си като грешки. По-точно не ги възприемам като такива или просто някак лесно ги подминавам, без да се замислям.  Може би най-трудното идва, когато осъзнаеш, че си сгрешил. Тогава, когато трябва да се изправиш първо пред себе си, да се справиш с всички чувства, които в този момент нахлуват в теб - на несигурност, страх, вина. Когато трябва да си отговориш на всички бушуващи в теб въпроси и да намериш правилния път, за да продължиш напред спокоен, но и по-уверен, по-силен, по-опитен.
Една такава ситуация се е запечатала толкова трайно в съзнанието и сърцето ми, че със сигурност мога да я определя като събитие, което е изиграло изключителна роля в моето развитие, в изграждането на ценностите ми.
Когато бях в четвърти клас, имах съученик, от когато много се страхувах. Един ден той ми постави условие, че ако не открадна за него от учителката по Математика, ще ме набие. Направих го. Но обзет от чувството на страх, аз не осъзнавах, че допускам грешка. Действах инстинктивно, с единственото желание да се защитя, да се справя с поредното изпитание пред себе си, без да си давам сметка, че се изправям пред друго, много по-голямо изпитание – последствията от постъпката ми.
Когато в училището разбраха кой е извършителят, трябваше да си призная защо съм го направил. Аз не издадох момчето, но чувството на срам ме накара да напусна училището си. Преместих се в друго училище, с мисълта, че така всички ще забравят какво се е случило. Всъщност не знам те какво си спомнят, но аз никога няма да забравя.
И чак сега, на 15 години си давам сметка и поука, че съм сгрешил. Понякога все още си спомням за тогава и си казвам:
- Защо,защо не им казах? Ако бях им казал, сигурно нямаше да се наложи да напусна училището си и онези момичета и момчета от класа ми, с които бяхме приятели. А сега, когато ги видя но улицата, дори не си казваме и „Здравей!“. А въпросът, който най-често се върти в ума ми е: „Ако бях им казал, дали сега щях да съм човекът, който съм?“.
Отговори на тези въпроси няма да получа. Но със сигурност това, което научих и което завинаги остава запечатно в мен, е да бъда честен към другите, но най-вече към себе си! Да следвам доброто, на което са ме научили!
Разбрах колко е важно да браниш честта и името си, както и да не накърняваш тези на другите. Колко е важно да можеш да погледнеш някого в очите честно и без срам. Също така научих, че е важно да отстояваш позицията си и да се бориш със страховете си.
Споменът от преживяното няма да се заличи, но продължавам с високо вдигната глава и се стремя да не повтарям грешките си.