Представете се.
– Казвам се Ясен Данев. Работя в КСУДС – Пловдив от 2016г. на позиции психолог в Комплекса и социален работник в Звено „Майка и бебе“. Професионалната ми квалификация включва формиране в психоаналитично направление. Членувам в Асоциация „Българско психоаналитично пространство”.
Двете длъжности, които изпълнявам, включват широк спектър от дейности. Като част от екипа на ЗМБ, главната цел, за която работим, е превенция на изоставянето на детето от неговата майка. Работата по всеки един случай е индивидуална и е съобразена с потребностите на клиента, като може да включва информиране и консултиране по най-различни въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на децата, индивидуална работа с майките за придобиване на практически умения (кулинарни, компютърни, бюджетиране, в грижата за бебетата и др.), индивидуална работа с децата, посредничество и застъпничество пред различни институции, работа с подкрепящата среда на клиента и др. В работатата ми като психолог също се изисква индивидуален подход. След запознаване с историята на детето и спецификата на семейната динамика преценявам с кой член на семейството и в какъв формат работата би била най-ефективна и консултативният процес може да започне. Освен консултиране на деца и родители, работата ми включва и други дейности, една от които е воденето на един модул от Програмата за обучение на кандидат-осиновители.
За кого е предназначена Програмата за обучение на кандидат-осиновители?
– Курсът, както подсказва и името му, е за хора, които искат да осиновят дете. Те могат да бъдат съпружеска двойка, двойка без брак или сам кандидат без партньор. Може да са такива, които за първи път осиновяват, които вече са осиновили дете и искат друго, както и такива, които имат биологични деца, но искат и да осиновят. Според сегашната нормативна уредба всички кандидати са осиновители са длъжни да преминат Програмата за обучение.
Какво включва програмата? Какви са темите?
– Програмата за обучение на кандидат-осиновители е с продължителност 50 часа, тя е утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. В модула, който се води от психолог, в случая от мен, темите са подбрани специално с идеята да обхванат в психологически план най-важните аспекти по отношение на децата. Започва се с две теории за периодизация на детското развитие, където се разглеждат различните периоди, през които детето преминава и съответните кризи, които ги придружават. След това разглеждаме рисковите фактори и симптомите на емоционална дистанцираност на децата, как да разпознаваме душевното им страдание, как да общуваме с децата преди да проговорят, как да общуваме без да правим внушения, въпросът за самочувствието и самооценката, агресията и агресивните прояви и други области, където се предполага, че осиновените деца могат да бъдат особено чувствителни. Голямо внимание се отделя на въпроса за съобщаване на детето, че е осиновено. Дискутираме също и въпросът за името. Старая се курсът да не протича изцяло лекционно, като провокирам участниците да поставят спонтанно изникнали въпроси или техен опит, като същевременно им споделям и случаи от моята практика с осиновени деца за да подчертая някоя специфична трудност или често повтаряна грешка от осиновители.
Защо е важно участието в курса?
– Участието в курса е важно, понеже при осиновените деца има някой специфики, които не се наблюдават при биологичните деца. Например имаме едно отделяне от биологичния родител, след което детето много често се отглежда от приемен родител известно време преди да бъде осиновено. Всички тези промени в обстановката и обгрижващите фигури са проблематични за един крехък и подрастващ Аз. В немалко случаи имаме и период на неглижиране, в някои случаи тежко, от страна на биологичния родител. Всяко дете компенсира и преработва тези неща по различен начин и осиновителите трябва да са наясно с това.
Какво най-често споделят участниците?
– Участниците почти винаги са размишлявали по евентуалните проблеми, с които може да се сблъскат и с радост установявам, че те не са в някаква илюзия, че всичко ще е цветя и рози. Много от тях имат осиновени деца в приятелския си кръг и споделят наблюденията си. Особено ги вълнува въпросът за съобщаване на детето, че е осиновено.
Каква е препоръката Ви, относно споделянето с детето на факта, че е осиновено?
– Този въпрос е много деликатен за осиновителите, понеже той апелира към техния страх да не бъдат отхвърлени. Аз лично смятам, че детето има право да знае, че е осиновено и това е добре да стане по-скоро рано, отколкото късно. Ако се отлага прекалено дълго този момент се увеличава риска детето да научи от друг източник и тогава е възможно да настъпи разрив в доверието между детето и осиновителя. Отделно тази част от живота на детето, преди осиновяването, не изчезва, а остава да живее в несъзнаваното, от където се завръща по най-различени начини. Чрез съобщаването на детето, че е осиновено, то има възможност да започне да интегрира и артикулира тази част от историята си.
Кой е най-важният урок, според Вас, който дава този курс?
– Отглеждането на едно дете винаги става инстинктивно, спонтанно. Субектът родител, със своята история, психична структура и съдържания, се среща със субекта дете. За тази среща няма упътване и не би трябвало да има. Аз винаги подчертавам на участниците в курса, че трябва да бъдат искрени в общуването с децата си, а не постоянно да се питат кое е правилното в дадена ситуация. Това, което се старая да им предам като усещане е, че да осиновиш дете е предизвикателство, но в добрия смисъл на думата. То е възможност за израстване и за двете страни и ако имат доверие на родителя, който живее в тях, няма как да не се справят.
