Продължава представянето на дейността на Центъра за работа с деца на улицата и отпадащи от училище през април 2022 г. Цял месец, посветен на ЦРДУ, през който чрез интервюта с членове на екипа и партньори се дава гласност на добрите практики и постигнатите резултати.
Ваня Пройчева по професия е педагог. Завършила е начална и предучилищна педагогика. Има опит в работата в образователната система – в училище и в детски градини. В социалната сфера попада случайно, докато си търси постоянно назначение. На 01.03.2006 г. започва работа в ЦРДУ и казва, че е намерила своето място, вече 16 години.
С Ваня си говорим за едно от основните направления в работата на Центъра, а именно превенция на риска от отпадане от училище и образователна подкрепа.
– В какво се изразява дейността? Какъв е пътят за ползване на социални услуги?
– Ние получаваме информация, че има дете, което среща трудности и не се справя добре в училище. Сигналите идват от отдел „Закрила на детето“, от родители, които знаят за нашата работа, от самото училище, а понякога сме намирали деца и при обходите.
– Какво правите, за да подкрепите тези деца и техните семейства?
– Когато дойдат при нас родителят и детето, ние изготвяйки Индивидуална оценка на потребностите, трябва да разберем какъв е проблемът. Какво е довело до това, че детето не иска да учи или не се справя добре в училище. Много е важен този етап на оценката, защото ако социалният работник не разбере точната причина, която е индивидуална за всяко дете и семейство, няма как да намери верния път, за да бъде полезен. И най-важното е да спечелим доверието на детето, да го убедим да идва тук с желание.
– Какво означава образователна подкрепа? Как преминава една сесия?
– Много е трудно да го кажа обобщено, защото работата е индивидуална. Идват деца, които са в първи клас и такива, които са в 10-ти клас, нашия подход е различен в различните ситуации. Освен това, независимо от възрастта на детето, ние проучваме докъде се простират неговите пропуски в учебния материал. Например ако детето е в 6-ти клас, а пропуските му са още от 2-ри клас, ние започваме да работим от там и има доста крачки, които трябва да се направят от 2-ри до 6-ти клас. Това го договаряме с детето, обясняваме му, защо се връщаме толкова назад, че ученето е като една верига, по която не можем да прескачаме стъпките. Социалният работник говори с детето естествено и открито, показва му, че то е прието; тогава детето е по-спокойно, по-лесно се доверява и работата върви. Използваме интереса на детето и хумора. Забавлявайки се децата учат по-лесно. Дори решавайки тестове можем да се шегуваме.
– Какви са децата, които се нуждаят от образователна подкрепа?
– Те са като всички деца. Доста често децата идват тук смачкани от несправяне в училище в продължение на една, две, три години. И примирени с това: „аз съм си такъв, аз не мога, глупав съм”. Несправянето с обучителния материал води до неприемане от класа, отхвърляне, липса на приятели и приятелска среда, попадане в лоша компания. Някои деца очакват и тук да срещнат отношение на отхвърляне. Предизвикателство е да накараш едно дете, което е загубило навици за учене и вярата в себе си, да повярва, че може. Става постепенно и понякога усилията на децата са само, за да получат нашата похвала и окуражаване „давай още, можеш”.
– Какви са причините децата да изпаднат в тази ситуация?
– За съжаление откриваме причините в семейството и родителите. Там не са посрещнати в достатъчна степен нуждите на детето. И причините са най-различни – родителите може да искат да помогнат на детето, но да го правят по неподходящ начин; може да са претоварени от работа и ежедневни грижи; може и да нямат достатъчно ресурс. Когато детето започне системно да получава слаби оценки, да трупа отсъствия и много пропуски, когато започнат да се проявяват проблеми в поведението, тогава родителите разбират, че някъде са изпуснали нишката и им е трудно да я открият отново. Това е моментът, в който ние идваме на помощ, да им покажем как да общуват с детето, как да го подкрепят. Понякога ние им представяме тяхното дете. Някой път, хвалейки детето на родителя, той казва „е да бе, ти само така си говориш“. Не, няма празни комплименти, всяка похвала е провокирана от успешна „крачка“ на детето.
– Каква е ролята на родителите в процеса на образователна подкрепа?
– Много е важно родителите да работят заедно с нас, те са много важни партньори. Родителите трябва да разберат, че работейки с детето само тук, постигаме недостатъчни резултати, които не са устойчиви във времето. Спазвайки конфиденциалност от проведените сесии с детето, ние даваме обратна връзка на неговите родители, как се е справило то, какви трудности е срещнало, как ние му помагаме да преодолее тези трудности и как родителят може да помага вкъщи. Даваме идеи за сайтове, които могат да използват, обучителни материали и практически съвети как да разговарят детето, как да го поощряват.
– А каква е връзката на екипа на ЦРДУ с училищата? Случва ли се сътрудничество?
– От опит знаем, че без работа със семейството, с училището, с личния лекар – всички които са важни в живота на детето – няма как да постигнем трайни резултати; когато детето се върне в същата среда всичко си остава по стария начин. Задължително се представяме (с разрешението на родителите) на класен ръководител, педагогически съветник и от тях получаваме също много ценна информация за това какви трудности среща детето по отделни предмети, как общува с останалите деца и така заедно сглобяваме картината и вървим заедно по този план, който сме начертали, за да може да се попълнят пропуските, да се преодолеят причините това дете да не се справя добре в училище. Аз смятам, че в по-големия процент от училищата в Пловдив и областта ни познават, познават нашата работа и ни се доверяват. С времето те се увериха, че ние не можем да изземем тяхната функция, ние подкрепяме детето по различен начин, можем да бъдем по-гъвкави и да подходим индивидуално към конкретната нужда и конкретното дете.
– Как виждаш ЦРДУ в бъдеще време?
– Това, което ми харесва в ЦРДУ, това което не ми омръзва и ме държи тук толкова години е фактът, че ние непрекъснато се променяме. Длъжни сме да се променяме, за да сме максимално полезни на децата и на родителите. За мен образованието е изключително ценно, привилегия и възможност за промяна на живота към по-добро. Самият процес на учене прави човека много по-добър и по-осъзнат. Много е трудно да върнем тази увереност у едно дете, но ние сме се научили да оценяваме всяка малка крачка, всяка малка победа. Резултатите от нашата работа трудно се виждат сега, те ще се видят след време и тогава вече ще е истинската победа, не само за самото дете, но и за цялото общество. Вярвам, че ЦРДУ ще го бъде още дълго. Смятам, че имаме още доста идеи и можем да дадем още много на децата.
Интервю: Екатерина Костова
