Научете повече за груповите дейности в ЦРДУ, за ателиетата с приложни изкуства и за ефекта им върху децата и тяхната самооценка, през опита на социалния работник Елка Китова.
– Защо избра тази професия?
– Избрах си тази професия веднага след като завърших средното си образование. Това е нещо, което винаги съм искала да правя, не е случаен избор или алтернатива. Решението ми беше абсолютно осъзнато. Мотивира ме възможността да се докосна до човешките съдби и взаимоотношения; не просто да ги наблюдавам, а с работата си да предизвикам промяна и да допринеса за по-добро детство.
– Ателиетата, които се провеждат в ЦРДУ са един от символите на този център. Разкажи повече какви дейности са включени в тях.
– Груповата работа, която се предоставя в Центъра и различните дейности са възможност за децата да се социализират. По този начин те изграждат модел за позитивно общуване, развиват различни умения и осмислят свободното си време. Интересното е, че влизайки в група, дори по-стеснителните деца, успяват да се почувстват приети и се отпускат. Започват да общуват и да споделят, и не на последно място, да се забавляват. Същото се случва и по време на летните дейности, когато посещаваме с децата някои забележителности – археологическия музей, природо-научния музей, детската железница, музея на авиацията. Провеждаме лекции по първа долекарска помощ. Посещаваме пожарната или те ни посещават с демонстрация на оборудването си и беседа за безопасността, което е много въздействащо за децата. Всички посещават летните дейности с огромно желание и през цялата година питат кога започват. Неразделна част от тях са творческите ателиета.
– Какво правите по време на творческите ателиета?
– Всяко ателие има различна тема. Някои от ателиетата са свързани с празници – Коледа, Великден, 8-март. Преди да започнем да творим, правим дискусия върху съответния празник. Децата много обичат да споделят преживявания; начина, по който се празнува вкъщи, кой какво най-много харесва или не харесва. След един такъв интересен разговор, започваме и работата, която е съчетание от различни техники – правили сме квилинг, рисуване върху стъкло, рисуване върху керемида, рисуване върху камъни, декупаж (една от любимите техники, защото произведенията накрая са много ефектни), грънчарство (което е много интересно за децата, те много се вълнуват от докосването до глината и грънчарското колело).
– Как творчеството се отразява на децата?
– Аз смятам, че творчеството ги мотивира да продължават да се развиват. Когато видят крайния резултат от своята работа – нещо красиво, което са създали сами – те искат да направят още нещо, да надградят, да пробват нова идея. Един от интересните примери, който мога да дам е от ателието за работа с природни материали. Тогава застъпихме темата за опазването на околната среда и рециклирането. Всички деца се стараеха изключително много да покажат какво могат и също така да измислят още нещо повече. В последствие, в индивидуални сесии, си носеха материали, с които да допълнят своя проект.
– Какви умения развиват децата, участвайки в групова дейност?
– Основно залагаме на това да изграждат модела си на поведение и общуване. Да се запознават с непознати за тях техники, които в бъдеше може да се окажат много интересни и да се превърнат в професия. Забелязвам един процес на повишаване на самооценката, който е ключов за развитието на децата. Когато с продуктите, изработени по време на ателие, се организират благотворителни базари, децата знаят, че чрез своя труд и талант осигуряват част от средствата за подобряване на грижата в Центровете за настаняване от семеен тип.
– Какви други постижения имате от ателиетата?
– Едно от нашите деца участва в национален конкурс на Пловдивската Метрополия, като по време на приложно ателие изготви дърво на семейните ценности и получи първа награда във възрастовата категория. Тази награда му се отрази много благоприятно, защото всички деца от училище го бяха поздравили и той разказваше много дълго време за преживените емоции.
– Има ли деца, които не обичат да рисуват, не обичат да работят с ръцете си, а в процеса на работа им харесва и участват с желание?
– Има случаи, в които някое дете казва, че това, което им предлагаме е много трудно или че не му харесва, че не е забавно. Тук всички идват доброволно, а ние от своя страна подготвяме различни варианти. Ако някой се затруднява с дадената дейност, която е организирана, има възможност да пробва по друг начин; нещо, което повече му допада. Също така, ми е направило впечатление, че по време на работата децата взаимно се подкрепят и това действа мотивиращо, на тези които са скептични – в крайна сметка те също решават за пробват. И на края на сесията всеки е изработил по нещо.
– Как работата в група се отразява на отделния участник, как групата помага?
– Ще дам пример с конкретна ситуация. В началото на една сесия, докато си говорихме кой как е, как е минал денят му, какво се е случило, едно дете сподели, че е жертва на тормоз в училище. Всички присъстващи започнаха да дават идеи как може да реагира, какво да направи, те споделиха подобни случаи с тях или с техни познати. Всички деца дадоха добри примери – да се обърне към педагогически съветник или към учител, да потърси подкрепа от родител; никой не даваше идеи за саморазправа, конфликт или обида. След този разговор въпросното дете се почувства подкрепено и спокойно.
– Какви са бъдещите планове?
– Планираме все повече деца да бъдат въвлечени в магията на приложните изкуства и да видят, че светът е цветен.
Интервю: Екатерина Костова
