Изпращаме Туран по пътя на живота с искрени пожелания да помни хубавите неща и научените уроци от последните 10 години, през които живя в Центровете за резидентна грижа към КСУДС Пловдив.
Ето какво сподели Туран в едно блиц интервю:
– Как се чувстваш сега, когато вече не живееш в ЦНСТ „Майка Тереза?
– Чувствам се странно. Различно е да се прибереш сам, когато преди си се прибирал при 15 човека. Липсва ми тази тръпка.
– Какво ти даде ЦНСТ-то?
– На първо място сигурност, възпитание, покрив.
– Беше ли ти трудно да спазваш правилата?
– Още ми е трудно. Но трябва желание.
– Какво послание ще оставиш на децата?
– Бих им казал ДА СИ ВЯРВАТ ПОВЕЧЕ и да вярват на хората, които работят там, защото тези хора дават това, от което имаш нужда – разговор, наказание…
„Вие (с другите напуснали младежи) сте посланици на това, че няма значение къде си живял. Искам да се гордеете с това, което сте постигнали. Ти постигна много, порасна стойностен млад мъж и аз много се гордея с теб! Вярвам, че ще продължиш да вървиш все така уверено и устремено през живота и ще постигаш още и още повече успехи.“ – това пожела г-жа Недка Петрова на Туран, преди да го прегърне за довиждане.
Вратите на Център „Майка Тереза“ остават отворени както за споделяне на хубави неща, така и за споделяне на трудности, които предстоят в живота на един млад мъж, който поема по своя път.
На добър час, Туран!
