Историята на Алтънай е достойна за филм. Той живее в център за резидентна грижа „Детска къща“ и после е преместен в ЦРГ „Майка Тереза“ – общо почти 10 години – расте, учи, развива талантите си, изгражда ценности и трупа приятелства. През това време не прекъсва връзката със своята майка, като и двамата полагат усилия и вярват, че ще дойде денят, в който отново ще живеят заедно.
И ето, че този ден дойде.
Срещам се с Алтънай, за да сподели как се чувства, да разкаже за научени уроци и да остави своите послания.
– Алтънай, докато се подготвях за нашата среща си мислех, че ти имаш две семейства, съгласен ли си?
– Да.
– Едното е в „Майка Тереза“ и „Детска къща“, а другото е в семейството на майка ти. Според мен ти си богат човек. Богатство е да имаш семейство, което те подкрепя, а ти имаш две. Досега се е случило така, че си живял в центровете за резидентна грижа, сега вече отиваш при майка ти, предстои ти една много вълнуваща промяна. Как се чувстваш?
– Объркан, хем щастлив, хем замислен – смесени чувства.
– Как те изпратиха децата в Къщата?
– Събрахме се, вечеряхме заедно, после се снимахме. Беше хубаво изпращане. И подаръкът, който ми направиха е много хубав.
– Какво ти пожелаха?
– Те ми бяха написали едно писмо, там пише много неща. Развълнувах се.
– Пази си го и си го чети, когато се сетиш, когато ти е трудно и тъжно. Ти, след време, какво ще разказваш за този етап от твоя живот?
– Как Домът ме промени изцяло. Ако аз не бях живял тук нямаше да съм това, което съм – свиря, ходя на пиано, мога да чета, да пиша. Това се неща, които ще разказвам. Центърът не е нещо лошо. Някои си мислят, че това място е пълно с деца, които са без родители, без нищо, но това е дом, в който те подкрепят и винаги ще направят нещо за тебе, за да можеш да си сбъднеш мечтата.
– Понякога на родителите им е много трудно и имат нужда от подкрепа. Тази институция както за теб, така и за твоето семейство, е била подкрепа и ти е дала важни неща – да се научиш да четеш, да пишеш, да свириш …
– … да ходя по концерти. Много деца нямат тази възможност, която ние имаме в Центъра и аз се радвам, че съм част от това семейство.
– Какво ще запомниш, кои са най-хубавите моменти от живота в двата центъра?
– Много са, наистина много спомени. Лагерите, на които сме ходили заедно, ходим на плаж … няма значение къде, важното е че сме заедно и си прекарваме прекрасно.
– Какво най-много ти се иска да направиш сега, когато си извън ЦРГ „Майка Тереза“?
– Не знам, продължавам си живота.
– Какво ще кажеш на останалите деца, какво е твоето послание?
– Да не се отказват от това, което са започнали да правят; да не се отказват от мечтите, които са тръгнали да преследват и никога да не си мислят, че не могат да ги постигнат. Всички сме претърпели нещо, което ни се е случило и вървим напред.
Интервю: Екатерина Костова