Под знака на 15 годишнината на КСУДС – Пловдив, преминава 2020 г. Това е повод за поредна среща с лицата на героите на Комплекса. Срещам се с Татяна Каназирска, която е един от колегите, работещи тук от създаването на КСУДС- Пловдив, говорим си за началото и историята през погледа на опита.
Представи се.
– Татяна Каназирска. По професия съм начален учител и в Комплекса попаднах съвсем случайно преди 15 години, на 15-ти септември 2005 г.
Как започна всичко?
– Не знаех къде идвам. Кандидатствах, защото бях без работа, одобриха ме след третото интервю. Когато отидох на първия си работен ден видях голяма група хора, събрани в градинката до Комплекса. Поканиха ни вътре и прекрачихме прага на една чисто нова сграда, абсолютно празна. Попаднах в една зала, оборудвана със съвременна техника и с около 45 непознати за мен човека.
И това във времето, когато никой не знаеше какво е Комплекс, какво е ЦОП, ЦРДУ…
– Не знам кой от присъстващите какво е знаел, аз лично не знаех къде идвам, с какво ще се занимавам и къде попадам. Беше едновременно страшно, предизвикателно, интересно и неизвестно за мен.
И после?
– После дойдоха едни хора, казаха ни че ще бъдем социални работници, ще работим с деца и семейства и започна период от 2 месеца много интензивно обучение. Лично аз се срещнах с непознати термини и абревиатури, за които не знаех какво означават. Водех си много подробни записки и питах колегите какво значи ОЗД, какво значи ЦОП, КСУДС и много други думи. За тези два месеца започнах да добивам представа какво предизвикателство съм поела върху раменете си и започна да ми става много интересно и любопитно какво точно ще работя. След около 2 или 3 месеца бяха първите ни среща с деца от домовете, със семейства, които имат някакви трудности в отглеждането на децата. Имах невероятен ръководител, който всъщност ме подкрепи в моментите, в които съм се съмнявала в себе си и съм се чудела това ли е моята работа, това ли е моето място и това ли е нещото, с което искам да се занимавам в следващите години от живота си. И така цели 15 години – крачка по крачка, стъпка по стъпка, добивах увереност в своето място в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Работата ме срещна с много предизвикателства. Същевременно ми беше предоставена възможност да премина през много обучения и супервизии, тези неща са изключително ценни и са ми дали повече, отколкото ако завърша такава специалност в университет. Първо защото се уча през опита, второ защото срещам хора, които ме подкрепят и знаят повече, защото самите те имат натрупан опит.
Какво работи социалният работник?
– Първоначално моята представа беше една, сега след 15 години е друга. В началото, когато дойдох тук, исках да помогна на всички деца, на всички семейства. Имаше моменти, в които исках да прибера всички деца от домовете вкъщи. И тогава моят съпруг ми каза: чакай, ние няма да правим дом за деца вкъщи. Много пъти съм плакала от техните съдби и техните истории. В момента смятам, че най-важното е да подкрепиш децата и семействата в това те сами да осъзнаят и намерят пътя да си помогнат.
Разкажи най-яркия случай, който помниш от твоя опит.
– За тези 15 години през мен са преминали страшно много хора, сблъсквала съм се с много човешки съдби. Разбира се, не мога да не си спомня да първия случай, с който съм работила. Той беше в дейност приемна грижа, а към тази дейност и до ден днешен аз имам особен афинитет. Моят първи случай беше едно момче на 7 години, за които 13 пъти е било премествано, извеждано, настанявано на различни места и в крайна сметка настанено в приемно семейство. Смятах че мога да направя чудеса и да обърна съдбата му. Уви, не мога да кажа, че това беше успешен случай. Доста години подкрепяхме приемното семейство и детето, но в крайна сметка те не останаха заедно. Момчето беше изведено и от там нататък загубих дирите му. Вероятно сега е вече пораснал мъж, който се бори с живота. Във всичките тези 15 години непрекъснато се сещам за този млад човек. И разбрах, че всъщност практиката не са само успешните случаи, защото ние се учим много често от неуспешните случаи.
Разкажи ни за успехите.
– Пред мен в годините голямото предизвикателство е да се развивам и освен по приемна грижа и осиновяване започнах да работя и по други направления. Един от успешните ми случаи е работата с двама родители, които водеха дълги години битка във съда за родителските права върху детето си. Бяха дали значителни суми пари за дела, за адвокати. В рамките на няколко месеца заедно с тях извървяхме един път, във който те „пораснаха и узряха” – разбраха какво причиняват на детето си със своите битки и си стиснаха ръцете. В момента се чуваме от време на време, казват че са в добри взаимоотношения и си разделят грижите за детето, но най-важното е, че започнаха да разговарят помежду си.
Какво те държи в Комплекса 15 години?
– В Комплекса ме държи единствено и само обратната връзка, която виждам в очите на хората, в това доколко мога да накарам родителите да дойдат на себе си, да се осъзнаят, да станат едни по-добри родители. Не ме държи нито заплата, нито амбиции. Работя със страхотни хора, мога да кажа, че с част от колегите ми сме в много близки отношения, въпреки че винаги човек трябва да може да поставя границата между работа и приятелство. И така всъщност светлината, блестящите детски очи и усмивките на родителите ме карат да съм тук цели 15 години. Пожелавам си поне още 15 да бъда част от този екип.
Какво ще пожелаеш на новите колеги?
– На новите колеги, на младите колеги ще пожелая да са здрави, да имат търпението и упоритостта да работят с човешките съдби, да не се отказват въпреки ниското заплащане, защото тук могат да намерят много добавена стойност. Пожелавам на всички колеги да продължават да учат и да се развиват!
На събитието „15 години заедно, за да има детство”, което отбеляза годишнината от създаването на КСУДС – Пловдив бе връчен специален приз на екипа на КСУДС – Пловдив за неуморния труд и ежедневните усилия в подкрепа на децата и семействата.
Отличието бе получено от най-дългогодишните служители на Комплекса – Татяна Каназирска и Лидия Митева и от Емилия Милева – станала част от екипа през последната година.
