– Представи се!
– Казвам се Румяна Сотирова. По професия съм начален учител, работещ от повече от 15 години в училище.
– Какво те доведе в Центъра?
– В ЦСРИ дойдох за първи път преди вече повече от 5 години заедно със сина ми Васил, който в момента е на 15 години и е с диагноза „Разстройство от аутистичния спектър“.
– Как научи за нашия център?
– За центъра научих от моя приятелка, която посещаваше психолог със сина си. Тя ми сподели, че е много доволна от резултата от работата с него и ме посъветва да дойда при вас.
– Забелязваш ли промяна във вашето семейство, откакто ползвате социални услуги?
– Определено има промяна. Бих казала, че е към добро и наистина се надявам да е така! По–осезаемо се усеща във Васко и в мен, защото с нас двамата пряко работят специалисти тук, но това се отразява и върху взаимоотношенията ни вкъщи с останалите членове на семейството. През годините, в които посещаваме центъра е имало изключително тежки моменти, свързани предимно със състоянието на Васко и предизвикани от отношението на другите деца към него, с които сме се справяли, благодарение на подкрепата, която получаваме от специалистите, които работят с нас тук. Ако не бях дошла при вас, и ако нямах възможността, която ми предоставихте да се включа и в терапевтична група за работа с родителите, /в която намерих истински приятели и хора със същите проблеми/ не бих могла да понеса много от тези неща, които се случваха. Или поне нямаше да успея да преодолявам емоционалната болка, която те предизвикваха у мен. Тази промяна влияе и върху нагласата и способността ни да приемем състоянието на нашия син като негови родители. Това, което имам предвид като промяна, или може би резултат, е постигнато с много труд и постоянство във времето. Разбира се, че работата и успехът на психолога са продължителен процес и изискват много труд, търпение и истински професионализъм, какъвто намерихме при вас! У мен е изградено непоклатимо доверие към Елица Евтимова като психолог на Васко и към Ели Кумчева като моя терапевт, което ми дава усещането за абсолютна подкрепа, на която винаги мога да разчитам. Усещането, че ви има ми дава увереност, че каквото и да се случи през седмицата, колкото и да е трудно за преглъщане, възприемане и преживяване, когато дойдем при вас и го споделим – то ще бъде намерено решение или начин за преодоляване на кризата…. Много пъти още в движение съм си давала сметка, че благодарение на вас гледам по друг начин на нещата и се справям значително по-добре! Благодаря!!!
– Къде децата със специални потребности срещат най-големи трудности?
– Ако трябва да отговоря на този въпрос като родител на моя син, бих казала, че най-голямо предизвикателство за него е училището, не заради трудности с ученето, а заради взаимоотношенията му с останалите. Той по принцип трудно комуникира. Чувства се най-добре вкъщи, в комфорта на познатата и спокойна обстановка. Наблюденията ми като учител обаче, са не толкова категорични. Смятам, че всеки един случай на децата със СОП е много индивидуален и различен. Виждам, че някои от тях се чувстват много добре в училище, защото като всички деца, те също имат нужда от игри, внимание и споделяне с други деца, и съм убедена, че за това голяма роля играе учителят /класният ръководител/ в началното училище. Но диагнозата и индивидуалните нужди са определящи за това – къде детето се чувства добре, спокойно и успешно.
– Като родител на дете със затруднения и като учител, как би коментирала системата за приобщаващо образование? Смяташ ли, че има нужда от промени и ако зависи от теб, какви промени би направила?
– Не бих се ангажирала с оценка на системата за приобщаващо образование, защото по нея работят специалисти, които се надявам, че си разбират от работата и постепенно ще изработят тази система, така че тя да бъде в полза на децата, към които е насочена. Не мисля обаче, като родител на такова дете, че към настоящия момент тя работи добре както би трябвало да бъде. Има много неща, които са добре замислени, но изпълнението им на практика зависи от сърцето на учителите и хората, ангажирани с това. Убедена съм, че за да бъде успешно прилагана, трябва да се обучат много внимателно хората, работещи в системата на образованието, защото без чиста и добронамерена нагласа от страна на специалиста, където и да ги поставим тези деца, дори и в космически чиста среда, пак няма да постигнем крайната цел.
– Кои са най-големите предизвикателства за родителите, според теб?
– Смятам че най-голямото предизвикателство за родителите на дете с проблем е липсата на толерантност, добронамереност и разбиране в обществото. Най-големите притеснения и трудността да признаеш проблема, дори и пред себе си, а после пред останалите е именно това – „Какво ще кажат другите?“ „Какво ще си помислят?“ Как ще гледат на теб и на детето ти?“ и ред други подобни въпроси, които този родител си задава дори и несъзнателно. За мен това е най-голямото предизвикателство. Защото знам, че изначално всеки родител обича детето си безусловно, независимо какво е то. И независимо от болката, той ще продължи да го обича и ще се бори с проблема или диагнозата или състоянието му, въпреки всичко. Друго голямо предизвикателство, това е мисълта за бъдещето на това дете… Смятам, че всеки един родител на дете със СОП жестоко се терзае от тези мисли!
– Как се откъсваш от ежедневието? Имаш ли хоби?
– Не съм сигурна, че успявам да се откъсна от ежедневието! Работата ми в училище е горе-долу 24/7… Абсолютно във всеки един момент имам какво да свърша, задълженията вкъщи към дома и семейството, вниманието и грижата към близките…. Всичко това са неща, които непрекъснато се застъпват и не ми дават възможност да се откъсна. Не се сещам за момент, в който наистина да съм успяла. Засега! Надявам се обаче, че ще се науча! (казано с усмивка)
– Какво би искала да кажеш на другите родители?
– Със сигурност бих могла да им кажа много неща, защото както виждате, по принцип съм многословна! (усмивка) Най-добра съм обаче, когато гледам събеседника си в очите! Обаче накратко: Кураж! Всичко ще бъде наред! Децата ни са дар от Бога и са прекрасни точно такива, каквито са!!! Трябва да не спираме да благодарим, че точно ние сме избрани да бъдем техни родители, защото това е привилегия! Да благодарим за дара на техния живот!
Интервю: Мария Георгиева
