Работна среща в КСУДС Пловдив
Работна среща по въпросите на осиновяването се проведе на 22.10.2021 г. Тя е част от програмата на инициативата на Българска Асоциация Осиновени и Осиновители „Национални информационни седмици за осиновяването“ и е организирана съвместно с Национален Алианс за Социална Отговорност /НАСО/ и Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Пловдив.
Срещата се проведе в платформа Zoom и на нея присъстваха представители на Регионална дирекция социално подпомагане за област Пловдив, Дирекции „Социално подпомагане“, Българска асоциация осиновени и осиновители, родители и авторите на книгата „Така започна всичко“, които са осиновители на деца.
Срещата беше открита от г-жа Веселина Ботева, директор Дирекция „Социална политика“ към Община Пловдив и член на Управителния съвет на НАСО, която приветства присъстващите и ги увери в готовността на Общината, в качеството ú на доставчик на услугите в КСУДС да продължи да търси най-добрите пътища и партньорства за подобряване благосъстоянието на децата, които влизат в процеса по осиновяване.
Основната тема, която беше поставена в рамките на срещата, беше как всички професионалисти да мотивират и ангажират кандидат-осиновителите да търсят подкрепа на възможно най-ранен етап; как осиновителите да ползват услуги на специалисти още в двугодишния период на следосиновително наблюдение; да не се чака появата и задълбочаването на проблемите с децата. Беше засегнат и въпроса за родителството, което е еднакво трудно както за биологичните родители така и за осиновителите. В отговор на това се получиха няколко много ценни предложения как да се организират услуги, групи за подкрепа, обучителни курсове, в които да участват различни родители, такива осиновили деца и такива с биологични деца. Всички участници се обединиха около факта, че да си родител създава предизвикателства и грижа без значение как човек е станал родител. От страна на БАОО беше поставен именно този акцент – да няма разлика между родител и осиновител, те имат еднаква нужда от подкрепа и от придружаване за справяне с предизвикателствата.
От страна на РДСП бе дадено ценно предложение – кандидат-осиновителите да имат своя социален работник от самото начало, който да ги подкрепя през целия период след вписването им в регистъра за осиновяващи и към когото могат да отправят своите въпроси и притеснения и да изясняват своята мотивация. Този специалист ще бъде до семейството в момента, който им се предложи дете за осиновяване и те попаднат във бурята от емоции. Той ще бъде до тях и периода на опознаване между детето и семейството и в последващата адаптация.
Бяха обсъдени редица законови трудности, които възпрепятстват работата на специалистите. Една от тях е, че липсват ясни критерии, по които на неподходящите кандидати да бъде отказано вписване в регистъра на осиновяващи. Липсва възможност от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ да бъде удължен срока за проучване на кандидатите и да се работи допълнително с тях по изясняване на тяхната мотивация и промяна на техните нагласи.
Друг голям проблем, за който се налага законодателна промяна, е изоставянето на вече пораснали осиновени деца и настаняването им в резидентни услуги от семеен тип. Отбелязано беше, че трябва да се промени и това, че няма горна възрастова граница на кандидати за осиновители.
Всеки участници в срещата поеха ангажимент да дават информация на общността /всеки от своята трибуна/ за услугите, които се предоставят на родители-осиновители, който срещат затруднения. Защото е много важно е да се избегнат притесненията и нагласите на хората, че ако потърсят помощ това означава, че не се справят. Например в ЦОП в момента подкрепа получават 15 семейства-осиновители и 100 семейства биологични родители, което показва че нуждата от подкрепа може да възникне за всеки родител. И в този ред на мисли факторът осиновяване не би трябвало да е причина за притеснение да се потърси помощ, а по скоро да е повод да се търси възможно най-адекватния подход при ситуации на затруднение, преди проблемите да се задълбочат.
Срещата завърши с уговорката за продължаване на комуникацията между участниците и съвместна работа, която да доведе промени и по-добра грижа както за децата така и за техните семейства.
