Екипът на КСУДС Пловдив обяви октомври 2021 г. за МЕСЕЦ НА ОСИНОВЯВАНЕТО и отвори пространство както за консултиране на осиновяващи, така и за поставяне на важни въпроси, чийто отговори професионалистите търсят ежедневно. Завършваме месеца на осиновяването с интервю за предизвикателствата, пред които са изправени семействата и професионалистите. Г-жа Недка Петрова, директор на КСУДС Пловдив отговаря на въпросите и коментира възможните промени, които да подобрят грижата за децата и да подкрепят процеса на осиновяване.
– Кампанията „Месец на осиновяването – октомври 2021“ се роди в отговор на ежедневните предизвикателства, които екипът на КСУДС Пловдив среща в работата си с осиновени деца и техните семейства. Какви са предизвикателствата?
– Екипът на КСУДС за осма поредна година провежда активности, насочени към темата за осиновяването на деца в България и всяка следваща година сякаш предизвикателствата стават все повече. В деня, в който седемнадесет професионалисти се бяхме събрали да обсъждаме как да работим по-добре, за да подкрепим децата и семействата, които са поели пътят на осиновяването, в нашия Център за настаняване от семеен тип беше настанено поредното изоставено осиновено дете. Това само по себе си е белег колко належаща е нуждата от спешни мерки в няколко посоки. Първо – промяна в законодателството от гледна точка на създаване на ясни критерии, които да оценяват мотивацията на хората, желанието им и готовността им да бъдат осиновители. Тези критерии да бъдат съобразени с потребностите на децата, които в момента имат нужда да бъдат осиновени. От 2006 г. до сега има само 2 отказа за вписване в регистъра на осиновяващи на кандидати от регион Пловдив. Това ясно показва, че липсата на твърди и ясни критерии за недопускане за вписване в регистрите на желаещите да осиновят дете на практика води до там, че всеки който пожелае бива оценяван и вписван в регистъра. След това Съветите по осиновяване търсят дете, чийто потребности тези осиновяващи могат да посрещнат.
Друга належаща необходимост от промяна е да се въведе възможност срокът за проучване на кандидатите да бъде удължаван по преценка на професионалистите. Към днешна дата такова удължаване може да се случи само ако семейството пожелае. Препоръчва се специалистите да имат опция за удължаване на срока за проучване в случай, че е отчетена нужда от допълнително изясняване на мотивацията на кандидатите, когато професионалистите виждат, че това семейство няма готовност да посрещне децата такива каквито са – с всички техни особености, травми и преживявания. Това допълнително време да се ползва за ясна социална, терапевтична, и друг вид подкрепяща работа, така че семействата да осъзнаят и да вземат окончателно решение – искат ли да продължат да бъдат кандидат-осиновители, може ли да отговорят на потребностите на децата или не могат да променят своите нагласи, мотивация и желания. И това да бъде естествен изход от процеса.
– Как стои въпросът с възрастта на кандидатите за осиновители?
– Това е още един проблем, за който смятаме, че е необходима законова промяна. В закона е определена долна граница за разликата между кандидат осиновител и осиновено дете и тя е 15 години, но горна граница няма. Така на практика е възможно кандидати за осиновители да бъдат и хора, които са във възраст, която им е предопределена да изпълняват други семейни роли. Когато дете бива осиновявано, ние знаем, че детето ще се нуждае от дългосрочна грижа. Ако един човек на около 60 години осинови дете на до 3 годишна възраст, когото детето стане тийнейджър родителят ще бъде вече на около 75 години. Обикновено това е възраст, в която самият този човек има нужда от подкрепа, за да функционира нормално. В същия този период детето-тийнейджър се нуждае от много търпение, любов и подкрепа, за да израсне и да се формира като отделна личност. Човек на около 60 години тепърва да осинови дете, което ще се нуждае от дългосрочна грижа – виждаме, че резултатите от такива решения, не са никак благоприятни за децата. Тук няма дискриминативен елемент за възраст. Подобен акт е грубо нарушаване на детските права – детето има право да получи най-добрата грижа, подкрепа и закрила през целия си период на детството. Детството е от 0 до 18 годишна възраст, през цялото това време родителят е този, който носи пълната отговорност за посрещане на всички потребности на детето, за неговото възпитание, сигурност и безопасност. И не може родител който изпитва потребност някой да се погрижи за него, да очаква в тази позиция да застане осиновеното му дете.
– В България политиката е осиновяването да е мярка за закрила на децата, това означава, че за детето се търсят подходящите родители. А не обратно.
– Да и това е една от приоритетните мерки за закрила на детето, които му осигуряват постоянна грижа в семейна среда. От тази гледна точка ние следва да съобразяване и каква грижа в дългосрочен план може да осигури едно семейство с определени характеристики, без това да се счита за дискриминация или ощетяване. Ако всички ние се концентрираме и поставим детето в центъра на нашата работа, в центъра на нашите политики и законотворчество, би следвало да се съобразим с едни естествени биологични процеси, които протичат в живота на детето и на семействата. Когато естествената биологична възраст е предопределена човек да бъде баба или дядо, той много трудно би се вписал във функционалната си роля на родител на тийнейджър. Аз призовавам всички, които по някакви показатели имат намерение да пристъпят към осиновяването на дете, да го направят колкото се може по-скоро – да търсят колкото се може по-рано информация за това какъв е процеса. Много често хората имат нереална представа как се осиновяват деца в България. Смятат че има безброй много изоставени деца и отиват в една институция и си избират едно от тях.
– Какво показва статистиката и как едно дете стига до регистъра за осиновяване?
– В България приоритетно се работи за подкрепа на биологичното семейство и за оставане на детето в него. Въпреки това все още изоставянето на новородени и на по-големи деца е факт. Статистиката сочи, че децата, които имат нужда за осиновяване в по-голямата си част са деца с увреждания и деца които не са от български етнически произход /без да се твърди със сигурност какъв е техния произход, тъй като той е по самоопределяне на родителя/. В регистрите към днешна дата са вписани около 1900 деца и около 1500 кандидати за осиновители и всички ние се чудим защо те не могат да се срещнат. За година се осиновяват само около 400 деца. Това е така, защото критериите, желанията, мотивацията на българските осиновители са да осиновят дете до 3 годишна възраст, без здравословни проблеми, от български произход. Тези деца са много малко. Това означава, че е необходимо да се работи изключително много с мотивацията на семействата и да се подкрепят те, за да приемат едно различно дете. Когато се касае за биологичното дете родителите се готвят, то се ражда първо в техните глави и после се ражда физически; детето идва и става част от семейството, влиза в семейната динамика, история и традиции. Когато осиновеното дете идва в семейството на своите осиновители, то вече има своя история и минало, има травми от няколко изоставяния. Това дете се е разделило със жената, която го е родила. Често пъти се казва, че едно малко бебе не разбира какво му се е случило, но опита на специалистите показва друго. Всяко бебе жизнено важно се нуждае от прегръдката на своята майка, на важния значим възрастен. До края на първата си година детето усеща себе си и майка си като едно цяло. Тази раздяла, която се случва след раждането на детето е един силен травматичен стрес, който води след себе си изключително много последици за психо-емоционалното развитие. В последствие живота на детето продължава в системата за обществена грижа, може би в приемно семейство и т.н., детето има своята история. Това е причината да мисля, че задачата на осиновителите е да влязат в историята на осиновеното дете. Те трябва да се опитат да знаят колкото се може повече за неговото минало, за това което харесва, кое го плаши, кое го кара да се чувства добре, каква храна обича, как обича да спи, какви навици има. Осиновеното дете идва със своите навици и със своята история, със своите особености и когато възрастните влязат в тази детска история и се опитват да се адаптират към него, това е една много благоприятна основа за успешно развитие на целия процес.
– Има ли тайна на осиновяване?
– Сякаш взе по-често хората вече не се притесняват от тайната на осиновяването, но на законово ниво това все още съществува като проблем. Дори родителите да кажат „ти си осиновен“, след това осиновения иска да знае своя произход и своите корени. По закон в България достъпа до произхода е само при особени случаи и се разрешава от съда. Смятам, че една жена, която е родила своето дете и го е предала за осиновяване, трябва да е наясно, че това дете е възможно да я потърси някой ден. Детето има правото по природния закон да знае своя произход. То си задава въпроси – кои са, какви са били моите родители, на кого приличам. Някои осиновители отказват да споделят истината с детето си, те представят една измислена история, която един момент се пропуква. Опитът показва, че винаги осиновените деца знаят, че са осиновени, дори и никой да не им е казал. Усещането е на подсъзнателно ниво. Те знаят, че нещо нередно се е случило в техния живот.
– Към кого семействата могат да се обърнат за консултация по тези въпроси и по всички, които ги притесняват?
– Темата за споделянето на произхода се обсъжда в обучителния курс за кандидат-осиновители, който КСУДС Пловдив предоставя. Колегите, които водят обучението са изключителни професионалисти и дават много широко поле за дискусия, за споделяне на страхове, търсене на варианти и помощ в това родителите-осиновители. Така че те да бъдат максимално близо до своите деца, да откликват на техните потребности. Моята препоръка е, когато семейството има трудности в родителството, да търси подкрепа възможно най-рано. Не бива осиновяването да бъде белег, който те прави по-различен. Всяко дете има своите особености в развитието, своите предизвикателства в порастването. В момента в който човек стане родител, той започва едно пътешествие, един труден път, който всеки ден имаш купища въпроси, на които трябва да намериш отговорите. И това че си осиновител не прави по-трудно твоето родителство. Много ценно предложение се даде в работната среща миналата седмица – когато се формират курсове, обучения за родители, в тях да бъдат включвани биологични родители и родители осиновители. По този начин и двете страни ще се сближават и ще виждат, че няма голяма разлика, когато човек е отворен и търси начини да се справи с неговото дете.
– Какви други предложения бяха дадени на работната среща?
– Когато едно семейство реши да осинови дете, то тръгва по един път, който процедурата му е разписала. По този път се налага да среща поредица от професионалисти в различни институции. Целият процес – от момента на кандидатстване, до приключване на следосиновителното наблюдение – може да отнеме 3-4 години. Идва момент, в който семейството не знае към кого да отправи своите въпроси и притеснения. Така че едно много важно предложение, което дойде от работната среща, е да потърсим начини и варианти, в които семействата, които кандидатстват да имат един социален работник. Може би това част от необходимите законови промени, така че този процес да стане изключително благоприятен и насочен към интереса на детето. През цялото време пред семейството да бъде поддържан образа на детето, което ще дойде, за да може то да бъде все по-добре подготвено и да отвори пространство за детето с неговите потребности и особености.
– За финал, какво е посланието, с което бихте искали да приключи разговорът ни?
– Бих искала всяко едно дете да бъде прието такова каквото е, да бъде обичано такова каквото е. Родителите – и биологичните и осиновителите – да приемат, че да бъдеш родител на дете е благословия – да можеш да дадеш сигурност, дом, подкрепа. Не е лесно. Да бъдеш родител е трудно, но да бъдеш родител е благословия.
Екипът на КСУДС Пловдив е на разположение да подкрепя децата и семействата. Пакетът от предоставяни социални услуги и дейности е подробно описан на електронната страница. Представени са Центровете за социални услуги и начините за контакт.
Всеки родител би могъл да получи общодостъпна социална услуга „информиране и консултиране“, да зададе своите въпроси и да получи подробна информация от специалист. Потърсете подкрепа навреме.
интервю: Екатерина Костова
