Интервю с част от специалистите, водещи обучението

Защо е важно това обучение?
Надежда Николова:
Обучението за кандидат-осиновители е важно, защото повишава информираността на кандидатите и им дава добри насоки по пътя на осиновяването – как да преодоляват възникнали трудности в процеса, да вникнат по-дълбоко, отвъд желанието си да осиновят дете, да преценят очакванията си и да осъзнаят дали са готови за тази крачка.
Илияна Коспартова:
Обучението за кандидат-осиновители е важна част от подготовката за грижата за осиновено дете. Придобиват се знания и умения, свързани с процедурата по осиновяване, развитието на децата, спецификите при отглеждане на деца, преживели травма. То е част от дългия път, по който семействата вървят, подготвя ги за предизвикателства, с които биха могли да се сблъскат, дава им възможности за отреагиране в различни ситуации.
Маргарита Василева:
Курсът е много важен защото от една страна среща кандидатите с други с подобни на техните преживявания. Отваря се пространство да говорят за въпросите, които ги вълнуват в защитена среда. Подготвят се за многообразието на предизвикателствата пред родителите на всеки етап от израстването на детето. Получават разбирането, че биологичните родители и родителите-осиновители имат сходни „проблеми“ при възпитаването на децата си. Приемането на детето и осиновяването като нещо нормално е повод за успешно справяне с предизвикателствата.
Защо обучението се провежда в група?
Надежда Дишлиева:
Чрез груповия формат всеки един от участниците има възможността да се запознае с нови и различни гледни точки относно това, което предстои и, разбира се това, което е било. Споделеният опит, преживявания и притеснения с други хора, които имат подобни усещания предразполага участниците към това да се отпуснат и да влезнат в така желаната от тях роля на родител, по-скоро с нетърпение и спокойствие, а не с обратното.
Татяна Каназирска:
Кандидатите се запознават с други семейства в същата ситуация, разбират, че има и други с техните проблеми и трудности. Получават подкрепа, насоки, знания. Получават практически насоки, споделят опит и заедно търсят отговори на въпросите си. Забавляват се.
Надежда Николова:
Груповите обучения имат различна енергия и атмосфера. Дават възможност да срещнеш хора със сходни очаквания, мечти, желания, нагласи, болка, разочарование, което неминуемо сближава и сплотява участниците. Предоставя възможност да чуеш много и различни гледни точки, да получиш отговор на въпроси, които не си имал смелостта да зададеш на глас. В групата можеш да чуеш себе си, вътрешния си глас, да се припознаеш или раздалечиш от дадено мнение. Това е, което я прави ценна – усещането, че не си сам.
Маргарита Василева:
Формата на обучението е ценна за участниците, защото групата дава усещане, че не съм сам, има и други като мен. Интерактивната форма е възможност за обучаемите да влязат в ролята на детето и различни социални роли освен родителската, което е възможност за разбиране на другия и по-специално детето. Оказва се, че заложените теми представляват интерес за участниците, дори и тези, които професионално са запознати със спецификата и особеностите.
Кое е най-ценното в обучението?
Илияна Коспартова:
Най-ценното в обучението е повишаване информираността на кандидатите, както по темите, свързани с процедурата и документацията, така и чисто човешката и емоционална част по отношение на осиновяването. Наблюдава се снижаване на напрежението в участниците, както и сприятеляването помежду им, те често споделят, че общуват след обучението. За мен като обучител, най-ценното е, когато някой от участниците ме потърси, сподели за вече случило се осиновяване, като изразява своята искрена благодарност за подкрепата по пътя на осиновяването, това е безценно…
Надежда Дишлиева:
Информацията! Тя е разнообразна и обхваща много от аспектите на родителството – специфичните за осиновители и тези, които важат за всички родители, изобщо. Другото важно е взаимодействието в групата, контактът с други съмишленици, емоциите, които получаваш от целият процес. Бих препоръчала този курс за всеки един бъдещ и настоящ родител!
Коя тема е най-интересна за участниците?
Надежда Дишлиева:
Не мога да кажа, че се откроява някоя, която е най-интересна. Всички теми, които разглеждаме и дискутираме са свързани с реалните преживявания и на родителя и на децата, които са на база на опита на водещите обучението и опита на групата, като цяло. Освен планираните по методика, ние обучителите се стараем да адаптираме информацията, която предаваме спрямо потребностите на участниците и това, което излиза от тях като важно за обсъждане по време на дискусиите.
Илияна Коспартова:
Най-интересната тема за участниците обикновено е темата за „тайната на осиновяването“, нещото, което буди най-оживена дискусия. Прави впечатление първоначалния страх на кандидатите, свързан с разкриване на истината, относно произхода на детето и начините и подходящата възраст за поднасяне на тази информация. Основна част са дискусиите по темата, както и даване на различните гледни точки, споделяне на добър опит, както и реални истории свързани с това. В края на обучението, в повечето случаи, кандидатите споделят, че нямат колебания, относно разкриване на тайната на детето, както и съзнаване на значението за взаимното доверие между детето и родителите.
Кое прави обучението на КСУДС Пловдив най-добрия избор?
Надежда Николова:
Екипът на КСУДС винаги е провеждал качествено обучение и никога не е допускал компромис в това отношение. Обучението продължава да се реализира присъствено, при всички мерки на безопасност, а не онлайн, което единствено би ощетило кандидатите. Заложените теми по програма се разглеждат всестранно и задълбочено. В курса са ангажирани редица специалисти – социални работници, психолог, педиатър, които със своя професионализъм целят висока информираност на кандидатите по редица въпроси, имащи отношение към осиновяването като процес.
Надежда Дишлиева:
Водещите обучението специалисти имат натрупан опит в работата с всеки един от важните участници в процеса на осиновяването – детето, биологичния родител/и, осиновителя/лите. Освен това, в КСУДС има два Центъра за настаняване от семеен тип, в който взаимодействаме и със служителите, които обгрижват децата в преходният им период преди да бъдат осиновени, в това число и приемните семейства. Гледната точка, която се стараем да предадем на участниците в обучението е на база на опита ни, което я прави актуална и реалистична. Разбира се, за да можем да бъдем максимално обективни имаме и високо ниво на теоретична подготовка, което ни помага да обясним нагледно цялата нужна и интересна за групата, информация на разбираем за тях език.
Илияна Коспартова:
Обучението в КСУДС е най-добрият избор, защото то се предоставя от обучен екип специалисти, предоставящи подробна информация, относно спецификата на отглеждане на осиновено дете. Предоставя се в рамките на 50 часа, не се спестява нищо, на бъдещите родители се дават различни гледни точки, напътствия и насоки, както им се дава възможност да споделят своите тревоги и да задават различни въпроси, свързани с осиновяването.
Какви са предизвикателствата да станеш родител като осиновиш дете?
Надежда Дишлиева:
Предизвикателствата за родителите-осиновите започват много преди самото осиновяване. Личните преживявания и тези на двойката, загубите и последващата мотивация да продължиш, все пак, са едни от най-големите предизвикателства. Следващият етап – детето и неговите специфики – там са предизвикателствата. От една страна да се придържаш към истината, че „ти“ си същият, като „всички останали“ (родители) и да не слагаш допълнителна стойност на факта, че си осиновил. От друга страна, да имаш достатъчната сензитивност и обективност за разликите, които съществуват или е възможно да съществуват.
Надежда Николова:
Да бъдеш родител е всекидневно предизвикателство. Осиновяването само по себе си е предизвикателство. Нужна е информираност, увереност в избора, безусловна любов, отдаденост, умение да приемаш реално конкретна ситуация, а не просто да мечтаеш за „идеалното семейство“.
Илияна Коспартова:
Предизвикателствата са много, кандидатите споделят за много страхове, например: ще бъде ли здраво детето; ще ме обикне ли; ще се справя ли добре; ще мога ли да му дам цялата си обич; ами ако някой му каже истината; ако е привързано към приемното семейство, как ще приеме мен; дали ще иска да знае повече за биологичните си родители;…и много други. По време на обученията, даваме обратна връзка относно всички тези въпроси и наблюдаваме реакциите им и се стараем да снижаваме напрежението им. Всички имаме страхове, което е естествено, но ако бъдещите родители влизат в процеса на осиновяване с ясно съзнание, относно желанието им да приемат детето с целия товар, който носи, да се стараят да изградят връзка, основана на любов и доверие, нещата просто се случват.
С какво семействата, осиновили деца са различни от останалите?
Илияна Коспартова:
Да си осиновител не е по-различно от това, да си биологичен родител, но в повечето случаи, си извървял дълъг път, преди да случи идването на детето. Повечето семейства са преживели множество загуби, опити да станат родители на свое биологично дете, което остава своите белези у тях. Процесът да стигнеш до идеята за осиновяване е дълъг и трябва да вземеш решението ясно и съзнателно, че можеш да приемеш детето и да му дадеш цялата си любов безусловно.
Татяна Каназирска:
Няма разлика.
Надежда Николова:
Всяко семейство има своя история. Трудно ми е да ги разделя на такива с биологични и с осиновени деца. В избора да имаш дете, независимо дали биологично или осиновено, винаги стои ЛЮБОВТА!
Повече за екипа тук.
Въпросите зададе Екатерина Костова