Нови възможности за предоставяне на социални услуги – опитът на ЦСРИ за деца със специални потребности в условията на извънредно положение

Тази година е различна, защото за пръв път се сблъскваме със ситуация на социална изолация. Досега в периодите на повишена заболеваемост от вирусни инфекции сме наблюдавали значителен брой отменени сесии и същевременно много деца, които продължават да посещават Центъра. 2020 ни изненада –

още при обявяването на грипната епидемия на 06 март, отменихме всички сесии, за да предотвратим разпространението на вирусите. Седмица по-късно беше обявено и извънредното положение, провокирано от заплахата от COVID-19. За социалните услуги беше решено, че ще продължат да работят в дистанционен формат и ние бяхме изправени пред предизвикателството да намерим начин как това да се случи. Екипът се раздели и членовете работеха в сградата на Центъра или от т. нар. home office.

За щастие съвременните технологии дават много възможности, а ние избрахме най-достъпната, същевременно проявихме гъвкавост и към семействата, който нямат възможност да ползват интернет или смарт устройства.

Първоначално обединихме родителите в обща facebook-група и започнахме да споделяме множество материали с основна цел запазване на добро състояние на духа и поддържане на позитивен тонус; информация от държавните институции и множество препоръки за предпазване от заразяване.

Всеки от специалистите – социален работник, логопед, психолог, музикотерапевт – изготви план за своята работа. В зависимост от особеностите на всяко дете и семейство  се предприеха различни дейности за продължаване на терапевтичния процес. Онлайн сесии с видео връзка, изпращане на работни материали с инструкции за изпълнение, множество телефонни разговори.

В този период ключов фактор бе ролята на родителите, защото именно те бяха посредника и направиха възможно случването на работен процес. Те се превърнаха в ко-терапевти на своите деца. И ние сме им благодарни за това, че се отзоваха и приеха предизвикателството да работим заедно в тази толкова необичайна ситуация. Някой родители се научиха да работят с технологиите в движение и заслужават похвала.
Заснехме част от материалите, които ползваме в Центъра и изпратихме на родителите, който да изработят подобни вкъщи и да ги ползват с децата.

Разбира се – политиката ни за индивидуален подход към всяко семейство ни предизвика да бъдем изобретателни – за едно дете, което няма интернет у дома, всяка седмица подготвяме пакет с материали за работа, моливи и флумастери, който изпращаме по куриер.
От цялата работа събрахме голямо количество материали – снимки на изпълнени упражнения и видео клипове с различни активности.
Много интересно беше да се наблюдава например сесия по музикотерапия онлайн. Колегата музикотерапевт е в залата за работа, детето в своя дом и активността, която се случва е естествена част от процеса на работа с това дете, а то участва с желание.

Група за подкрепа на родители на деца със специални потребности, водена от психотерапевт се проведе онлайн.
Онлайн сесиите всъщност разшириха обхвата на нашата работа, защото „влизайки” в дома на семействата ние получихме много повече информация за техните взаимоотношения. И наред с всички ограничения, в този необичаен порядък на работа, ние успяхме да видим неподозирани възможности и качества у децата. Видяхме много родители в съвсем друга светлина – например една майка, която смятахме, че не полага достатъчно усилия в подкрепа на развитието на детето си, напълно опроверга тази представа и се оказа едни от най-активните родители по отношение на домашните занимания.

В пространството се носи една тенденция, че времето на изолация и стоене вкъщи със семейството дава възможност за много приятни изживявания. Ние обаче видяхме деца, които са затворени вкъщи 24/ 7 със своите родители – деца, които имат поведенчески особености, хиперактивни прояви и дефицит в разбирането защо се налага тази изолация; бунтуват се срещу ситуацията и напрежението вкъщи се покачва многократно. Специалистите ежедневно оказваха подкрепа, консултираха и даваха насоки за справяне, за туширане на напрежението, за овладяване на паника и отчаяние.

Ние се сблъскахме и с притеснението на родителите, какво ще се случи с детето им ако те се разболеят. Въпрос с неясен отговор, който предизвиква сериозна тревога.

Цялостната организация на дейността на Центъра включваше ежеседмични онлайн екипни срещи за обсъждане и координация на работата.
Първоначално след като беше обявено това извънредно положение имаше много неизвестни как ще продължи живота. Ние също се притеснявахме и не бяхме сигурни какъв подход ще предприемем в нашата работа. Към днешна дата изводът е, че докато се справяхме със ситуацията, ние научихме нови неща и в момента в който се върнем към обичайния режим  на работа ще разширим обхвата на нашите дейности като продължим да използваме онлайн комуникацията в случаи, когато е невъзможно да се проведе сесия на живо.

В заключение не е пресилено да кажем, че е всички проведени активности са увенчани с постигнати резултати и те са сбор от усилията на екипа, на децата и на техните родители, защото нашата работа се основава на партньорство и взаимност. Продължаваме напред.

Споделете: