Бобо е роден в Р. Гърция през 2013 г. Там живее с майка си и баща си до 2019 г., когато семейството се прибира в България. Преди година Бобо и майка му са настанени в Звено „Майка и бебе“ поради липса на средства, както и на жилище и подкрепяща среда за семейството.
Бобо е на 6 години. Оказва се, че страда от епилепсия, поради което приема лекарства.
Социалните работници установяват, че момчето не говори и почти не разбира български език. С майка си разговаря на влашки и гръцки език. Прави впечатление, че развитието на Бобо изостава спрямо връстниците му – детето не може да задържа вниманието си продължително време върху една дейност, няма умения за заучаване, видно е, че във възпитанието му липсват поставени граници и не умее да спазва правила. Екипът на Звеното работи с майката в насока осъзнаване на пропуските във възпитанието на детето: вредата от презадоволяване на нуждите му, угаждане на прищевките му и като цяло провала в това, да се изградят граници на поведението и адекватен родителски авторитет. Въпреки работата у майката продължава да липсва мотивация да полага усилия за промяна на стила на комуникация със сина си и да отделя повече време да поставя граници в поведението му. Тя пренебрегва и необходимостта да разговаря и да учи детето си на български език с аргумента, че той ще живее в чужбина.
С Бобо се провеждат сесии за развитие на интелектуалните му и познавателни способности. Сесиите са под формата на игри, които имат за цел и развиване качествата на вниманието, подобряване процесите на мислене и памет. Социалните работници изискват от детето да разговаря на български език. Постепенно от овладяване на разговорен език се преминава към овладяване на все повече думи и изрази. Детето започва само да търси играта със социален работник. Проявява особен интерес към някои игри като редене на пъзели, игри с конструктор, домино с картинки и букви. Екипът наблюдава все по-дълго задържащо се внимание, начало на развитие на мислене, разширяване на способността за запомняне. След година работа Бобо разговаря изцяло на български език, речниковият му запас все повече се разширява. Заедно с това се наблюдава положителна промяна и в поведението му – Бобо е относително по-спокоен, по-рядко е агресивен, може да спазва съвети и изисквания.
Сега Бобо е на 7 години. Все още работи за наваксване на пропуснатото, но безспорно за година е направил огромна крачка в развитието си. И екипът вярва, че успешно ще стартира обучението си в първи клас, където освен към учебния процес ще съумее да се адаптира и към училищната общност от деца.
Екипът на ЗМБ се гордее с Бобо и вярва, че положените усилия за подкрепа на всяко дете са инвестиция в неговото бъдеще.
Това е само една история от ежедневието на Комплекса, която е само брънка от огромната мисия да правим така, че да има детство за децата.
* името на детето е променено.
