Надежда Дишлиева: „Обществото се нуждае от повече емпатийност на чуващия към нечуващия“

Основен принцип в работата на КСУДС е, че услугите са достъпни за всеки – без значение от пол, етнос, раса, религия, култура; без значение от начина на комуникация. И тъй като не е достатъчно само да го напишем в Правилника за устройството и дейността на Комплекса и на електронната страница, ние осигуряваме тази достъпност с достатъчно квалифицирани специалисти и адаптирано пространство.

Днешното интервю ни среща с един сравнително нов колега – Надежда Дишлиева, която в края на миналата година завърши курс по жестомимичен език. А това означава, че сме изпълнили един от аспектите на достъпността – комуникация с хора със затруднен слух.
Случайно или не, обучението се случи почти по същото време, когато в Министерски съвет се обсъждаше Проект на Закона за българския жестов език, който цели признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език.
Първо – ето какво разказва Надя за обучението, а после и малко за Закона.

– Представи се.
– Здравейте, аз се казвам Надежда Дишлиева и работя, като социален работник в Център за обществена подкрепа към КСУДС – Пловдив. Вече две години работя тук и се чувствам много удовлетворена, една от основните причини за това е, че очакванията ми за работата и работодателя се припокриват с действителността (нещо, с което не всеки може да се похвали). Социалната сфера и работата на социалният работник е нещо, което открих в процеса на своето обучение в университета. До преди това дори не съм се замисляла за всички тези хора, които работят в подпомагащия сектор и за тяхната работа, като цяло. Сега, с голямо желание и мотивация се гмуркам в дълбините на социалната сфера, стараейки се да попивам колкото мога повече от опита и добрите практики, от трудностите и от професионалистите, с които работя.

– Как реши да учиш жестомимичен език?
– Курсът по жестомимика, на който се записах през м. септември 2020 г. беше нещо ново, непознато, останало извън полезрението ми до момента. Приех го като възможност за надграждане на знанията си и се захванах с голямо желание и интерес. Първоначално не знаех какво да очаквам и до къде ще стигне интересът ми към изучаването на този език, но желанието и нуждата да разширя своите знания, надделя и в крайна сметка сега съм изключително доволна, че имах смелостта да се гмурна в това ново и непознато.

– Какво те мотивира?
– Иска ми се да можех да кажа, че съм мотивирана от своята утвърдена гражданска позиция и високата ми информираност за хората със затруднен слух, техния живот и трудности – но бих излъгала. Първоначалната ми мотивация беше изцяло егоистична, основана на жаждата ми за нови знания и отговора на въпроса „Ами, защо не?“. Мисля, че като личност изпитвам удоволствие от това да провокирам себе си и да се поставям в нови ситуации, които като бонус да ми допринесат допълнителна квалификация и разширяване на мирогледа ми. Така и стана! Освен, че съвсем спокойно мога да се похваля с познания за жестомимичния език, както и възможността да ги надградя, мога да кажа, че повиших и своята сензитивност относно тази обществена група. Последното, ми дава много в личен и в професионален план.

– Колко беше трудно за теб ученето на нов език? Разкажи за процеса на обучение.
– Бих определила процеса на учене, като високо ниво на удоволствие и почти никакво на трудност. Групата, с която посещавахме часовете беше съставена от също толкова мотивирани хора (работещи в социалната сфера), които са дошли доброволно, жадни за знания. Преподавателят, г-жа В. Кривчева, успя да предразположи всеки един от нас, така че в един момент посещенията бяха изпълнени с много положителни емоции. Освен информацията свързана със самите жестове и начина на изразяване, специфичен за този език, говорихме много за профила на глухите, техните специфики, потребности, обсъждахме образователната система и нейната адаптивност, към децата, които не чуват. В тази връзка, приемането на Закон за българския жестомимичен език е много добра новина, не само за хората със затруднения, но и за социалните услуги в страната, изобщо.

– Защо е важно в екипа на КСУДС да има колега, който владее жестомимичния език? Имаш ли вече работни ситуации, в които го използваш?
– Работата на екипа, работещ в КСУДС, е насочена към клиента и неговите индивидуални и актуални потребности, разбира се, съобразно Българското законодателство и нормативни рамки. Основната мисия е да се оказва подкрепа на всяко дете и семейство в риск или на ниво превенция. В тази връзка, фактът, че можем да общуваме, по достъпен начин с различни клиенти е от изключително значение за качеството на нашата работа. Сега, след тези промени в закона и на база на промяната в цялостният подход за подкрепа на глухите от страна на Държавата, следва и ние като ангажирана в това институция да бъдем подготвени да отговорим адекватно на потребностите им. Към момента не се е налагало да използвам жестомимичният език в моята работа, но мисля, че в бъдеще предстои разширяването, не само на оказваната подкрепа за глухите, но и в търсенето от тяхна страна.

– В края на миналата година Закона за жестомимичния език бе приет на първо четене. Какво ще се промени за обществото?
– Нашето общество е много слабо информирано за подпомагащия сектор, изобщо, включително и относно жестомимичния език, хората които го ползват и техните специфики. Надявам се, чрез този закон да се повиши информираността на обществото и това да доведе до повече емпатийност на „чуващия“ към „нечуващия“. В крайна сметка, поне според моите виждания, всяко едно толерантно и подкрепящо отношение на обществото към специфична група хора е започнало (или поне би следвало да го направи) с един добре структуриран и обоснован Закон и една стабилна позиция на Държавата в подкрепа на нуждаещите се. От тази гледна точка, мисля, че една от най-основните промени ще бъде информираността, а от там и цялостното внимание към тази обществена група.


Законът за българския жестов език е приет на първо четене и се очаква скоро да влезе в сила.
Основните цели на закона са:
• признаване на българския жестов език за естествен самостоятелен език;
• осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица;
• признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и формиране на нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език;
• формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед осигуряване на равни възможности на глухите и сляпо-глухите лица за тяхното пълноценно приобщаване и участие в обществения живот;
• прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование;
• подготовка на специалисти за обучение по български жестов език;
• осигуряване на комуникация с помощта на съвременните информационни технологии чрез българския жестов език.
Очаква се детските градини и училищата, включително висшите, да създадат условия за изучаване и използване на българския жестов език. Предвидено е обучение по жестов език и за родителите на глухи деца. Хората с увреден слух ще ползват безплатни преводачески услуги до 120 часа годишно в различни ситуации, а при постъпване в болница и при извършване на процесуално-следствени действия часовете за превод са извън този лимит. Телевизионните емисии новини ще бъдат придружени с жестомимичен превод.
Законът претендира да гарантира независимост, равнопоставеност и достъпност на глухите лица в обществения живот на страната чрез използването българския жестов език; правото на достъп до пълноценна информация и комуникация за хората със затруднен слух и техните близки; премахването на всякакви ограничения при общуването.

Споделете: