Моника Василева е регионален отговорник за Пловдив на Сдружение “Операция: Плюшено Мече” от 10 години и работи със социалните институциите в Пловдив и областта. Работата е доброволна, като най-натоварено е през ноември и декември, когато текат акциите за събиране на коледни подаръци и подаряването им. През останалата част от годината Моника е на разположение за подкрепа на Звено „Майка и бебе”, при възникване на нужда тя е моста между екипа и дарителите.
Марта Косева е доброволец в „Плюшено мече“ и вече 3 години влага от своето време в тази кампания.
Сдружение “Операция: Плюшено Мече” ръководи най-мащабната Коледна кампания за сбъдване на детски мечти на деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства в България.
Двете дами са от ключовите партньори на Звено „Майка и бебе” и са приели мисията за по-добро детство като своя. Говорим си за предизвикателствата, емоциите и това колко е важно да се оказва подкрепа на време, когато деца и семейства изпадат в криза. Подкрепа е нужна не само по Коледа и не само от един екип в социална услуга – резултати постигаме само, когато работим ЗАЕДНО.
– От кога познавате екипа и дейността на ЗМБ?
Моника:
– От 10 години. В началото ми беше много трудно, не знаех какви институции има в града и в района. Беше ми трудно да ги намеря, търсех контакт с тях – телефонни разговори, чукане по врати, хората ме гледаха подозрително. Сега усещам доверието както на дарителите, така и на институциите. От 10 години сме помощници на Дядо Коледа и на ЗМБ. Ключово е управителя на институцията да иска да работи с нас, да бъдат взаимни нещата.
– Какво Ви привлече да бъдете партньор на ЗМБ? Как Вашата работа подкрепя ЗМБ?
Моника:
– Всичко започна Коледно. След 2-3 години, когато опознах хората, станах по-близка с екипа, опознах работата на ЗМБ и ми стана ясно, че е нужна подкрепа целогодишно, защото живота на децата е труден не само по Коледа. Започнахме да правим акции за Великден, за Първи юни. А целогодишно, каквато нужда изникне, ръководителят може да ми се обади и ние помагаме.
– Вашата дейност е доброволна, тя е в плюс на вашата редовна работа, ежедневни ангажименти и семейни задължения, кое ви мотивира да продължавате да го правите 10 години?
Моника:
– През първите три години правих всичко сама, беше много трудно да намеря хора, които да ми помагат. И беше така: отивам да подарявам коледните подаръци, много съм усмихната, събитието минава, излизам и плача три часа; искам да намеря всички богаташи и те да дойдат и да направят всичко за тези деца. С времето децата започнаха да ме приемат с повече доверие, идват при мен да си говорим. След третата година се запитах „защо гледам така негативно?“; тези деца не са на улицата, може да са разделени от семейството си, но в крайна сметка всички те са си семейство, всяко от тях дава сърцето си за детето до себе си. Социалните работници се грижат като за тяхно семейство. Децата са нахранени, имат топло, имат внимание. И си казах: това е празник за мен. На следващата година си купих една зелена рокля, една коронка и вече ходих все едно отивам на голямо коледно тържество. Всички деца забелязаха, казаха „Еха”, Вие сте като Снежанка. Оказа се, че на много места децата бяха подготвили програма, рецитират стихчета, те са се подготвили специално за мен, защото ме очакват. Тогава също плачех, но от щастие. Беше толкова зареждащо. Цялата тази кампания за мен не е натоварваща, както беше в началото. През тези два месеца имам ново семейство, всички деца и всички дарители.
Марта:
– За мен мотивацията има по-практичен аспект, аз искам да разширя своя светоглед. За да го опиша ще споделя една метафора: живейки в градовете знаем, че около нас има 10-15 вида птички и чуваме техните песни. Но всъщност има много повече видове – стотици, научавайки че има стотици видове птици, човек започва да чува все повече от техните звуци. Кампанията ми дава възможност да се докосна до най-различни истории, „чувам другите птички”, виждам безброй съдби. Емоцията е на макс, понякога е изпитание на волята. Това ме зарежда.
Моника:
– Виждайки чуждите трудности, забелязваш съвкупност от малки неща в собствения си живот, които в ежедневието не ги виждаш, а те са много важни. Имах един период, в който обмислях да се откажа и си дадох сметка че това е част от живота ми. Вече не мога да го разделя от моя живот, то си е в мен, това е моят живот
– Какви са хората, които даряват?
Моника:
– Прави ми впечатление, че „Плюшено мече” вече има постоянни дарители в Пловдив, те са прегърнали тази кауза и сме изградили доверие. През последните няколко години подаръците стават все по-хубави, сякаш са ги купили за собствените си деца. На първи ноември в 0 часа пускаме сайта, чрез който се събират подаръци, и до 6 часа сутринта за 50% от подаръците вече имат дарители. Това е супер зареждащо.
– Защо е важно да инвестираме и да подкрепяме ранното детско развитие?
Марта:
– По време на първите години се формира личността, и колкото по-благоприятна е обстановката и околната среда, толкова по-пълноценна става личността в продължение на годините и израстването, по-лесно минава през тийнейджърството, по-лесно продължава житейския си път по нататък. Така че, ако тези деца срещнат достатъчно подкрепа и правилните хора, правилното отработване на емоции, това няма как да не се отрази благотворно.
Моника:
– Когато майките са спокойни, че имат подкрепа и дом, това се предава и на децата. С времето ЗМБ се превръща в един пристан, към който могат да се върнат и да споделят каквото им се случва, да потърсят подкрепа.
– Какъв е приносът на ЗМБ?
Моника:
– Винаги разказвам на моите приятели, че съм впечатлена от това как екипа приютява майките и им дава всичко от което се нуждаят, за да си стъпят на краката, защото те в някакъв момент са загубили тази опора. И ги насочват, правят всичко възможно, за да се почувстват стабилни и да намерят смисъл да продължат напред, не само заради децата си, но и заради себе си. Да последват мечтите си и да видят, че може да им се случат плановете. Когато ми се обади някой дарител и ме попита къде да занесе нещо, което иска да дари, ЗМБ са ми първи в списъка.
– Какво бихте препоръчали на ЗМБ? Какво трябва да се промени според Вас, какви цели да се заложат в Плана за развитие?
Марта:
– По-силна популяризация на идеята и каузите, да се чува в обществото за тези места. Например: повечето хора все още наричат институциите „домове“ и нямат представа какво се случва там, кой какво прави, не знаят как са се променили нещата в днешно време.
Моника:
– Ако се популяризира повече, това което работи екипът на Звеното, обществото, хората ще погледнат с други очи на тези теми и проблеми и ще бъдат съпричастни.
– Какво вижда Вашия поглед, отправен в бъдещето?
Марта:
– Иска ми се да виждам повече смиреност и добрина.
Моника:
– И повече усмихнати лица.
Интервюто води Екатерина Костова.
