Част от месеца за популяризиране на дейността на ЦНСТ е представянето на хората, които работят в Центровете за деца.
Срещам се с Милена Миткова. Тя е на 22 години. През 2022 г. е завършила „Социални дейности“ и вече е част от екипа на ЦНСТ „Детска къща“. Милена споделя, че иска да учи нови неща за професията, да трупа опит и да участва във всички събития на екипа – супервизии, обучения, тиймбилдинг.
– От колко време си социален работник в ЦНСТ „Детска къща“ и как се чувстваш тук?
– Социален работник съм от 2 месеца. Някои мои приятелки и близки се чудят защо не съм изтощена и изнервена, как намирам време да излизам с тях. Аз се чувствам добре и съм удовлетворена. Това е моето място. Вече се сближих с децата, но всеки ден научавам нещо ново за тях, кой какво обича да яде, какви са мечтите им, тяхната история.
– Защо избра ЦНСТ „Детска къща“ за твоето първо работно място?
– Бях на студентски стаж там. Първите два дни ми беше някаква „лудница“, децата са малки и големи, всеки си иска своето, аз съм на ново място с непознати порядки. В хода на стажа свикнах с децата и през последните два дни, учудващо за мен, не се чувствах добре, знаейки че практиката свършва. После си изкарах практиката и на още две места, предстоеше ми държавен изпит. След това разбрах за свободните места в „Детска къща“ и реших да пробвам.
– Кое беше най-голямото предизвикателство за тези 2 месеца работа?
– Най-голямото предизвикателство за мен беше лагерът на морето. Отидох на лагер след като бях работила две седмици и половина. Когато ръководителят ме попита дали имам желание да отида на лагер, аз се съгласих. Казах, че знам, че ще ми е трудно, това са 10 дни, но си помислих, че за мен това е „школа“ и ще науча много нови неща.
След лагера говорих с ръководител ЦНСТ, попита ме как се чувствам – 10- дневен лагер, скоро след постъпването ми на работа – отговорих, че съм се убедила, че това е моето работно място.
Когато се справя в някаква ситуация, това ме мотивира, кара ме да мисля, че от мен става социален работник.
– Как би описала децата, които живеят в къщата на някой който не ги познава?
– Ще ги опиша по начин, по който да покажа техните силни страни. Те са добре възпитани. Ходят на училище и се справят добре. Когато децата се прибират от училище и се гордеят от своето представяне там, ние от екипа също се гордеем с тях, с техните знания и оценки. Част от децата свирят на музикални инструменти. Прави ми впечатление, че децата имат желание да си развиват уменията.
– Според теб какво трябва да се промени, за да бъде грижата за децата по-добра?
– Едно от децата в къщата сега е в ново училище. Ще я наричам Ани. Преди два дни, когато я взимах от училище, тя сподели, че когато класният ръководител е споменала, че е от ЦНСТ, Ани се е почувствала сякаш всички се подиграват с нея и ú се смеят. Аз си поговорих с нея, казах ú, че тя е като всички деца и понеже е нова в класа, всички погледи са насочени към нея, без значение дали е от ЦНСТ от не, дори и да не беше, пак погледите щяха да са към нея. Мисля, че след този разговор Ани се успокои. Според мен трябва да се показва, че в ЦНСТ живеят деца като всички други. Може би ако децата участват в различни събития и се изявяват, те ще показват публично колко добре се справят.
– Какво е твоето послание към хората, които са учили социална работа или социални дейности и се колебаят дали да започнат работа?
– Бих им казала, че в процеса на работа могат да разберат дали това е тяхното или не. Аз разбрах в процеса на работа, че искам да работя именно това. Ако не бях опитала, щях да си остана с чуденето и щях да съжалявам.
Интервю: Екатерина Костова
