През септември представяхме дейностите на Центровете за настаняване от семеен тип. Срещнахме се с хора от екипа, с партньори и днес е време да се срещнем и с някой, който е живял, навършил пълнолетие и излязъл от ЦНСТ, за да продължи по пътя на живота.
Това е една среща с младата дама Даниела, която днес, на 23 години е майка на няколко-месечен син; с Недка Петрова, която като директор на Комплекса отговаря за грижите за децата и младежите в Центровете и с Екатерина Костова, която се опитва да зададе своите въпроси, на фона на споделянето на емоции и спомени.
Всъщност е разговор за живота и неговите предизвикателства. Чете се за кратко, но провокира мисли за дълго.
Недка: Дани, ти си от добрите истории на нашия Комплекс и много се надявам да продължиш да ни радваш и да си щастлива. Имаме и следващи такива истории. Вие сте пример за останалите хора. Вие сте доказателството, че влизането в такъв център, това не означава, че сте по-различни от всички останали хора. Напротив, вие можете да бъдете по-успешни, по-можещи, по-справящи се. Вие сте доказателството, че след ЦНСТ има начин да продължиш успешно.
Даниела: Всъщност Центърът не е страшно място. Тук получих много подкрепа.
Недка: Аз си спомням и критични моменти, които сме имали с теб. Но и от тях сме излизали успешно, защото е важно тези моменти да ни учат. Никой човек не стига своя път без да греши, така че не очаквам да кажеш само хубави неща, сподели и трудните моменти.
Екатерина: Дани, какво ще ни разкажеш за времето в ЦНСТ „Майка Тереза“?
Даниела: Беше много готино. Аз съм казвала на моя приятел, че ако мога да върна тези години назад, пак бих се върнала там.
Екатерина: Защо се наложи да отидеш в този Център?
Даниела: Бях избягала от вкъщи. Бях прекъснала училището и не бях ходила от 4 до 8 клас. Така попаднах в „Майка Тереза“. И благодарение, както се казва, че влязох там, аз завърших средно образование, което е най-важното.
Недка: Кога се довери на хората в ЦНСТ, кое те накара да повярваш в нас?
Даниела: В началото бях много притеснена, много ми беше странно. С времето свикнах. Социалните работници ни приемаха все едно, че сме техни деца.
Недка: След като постъпи в ЦНСТ „Майка Тереза“, кое беше онова нещо, което те накара да учиш и да завършиш“?
Даниела: Вниманието, стимула, това че ми помагаха винаги, социалните работници винаги бяха до нас. Докато си бях вкъщи, ми беше все едно.
Недка: Какво друго правеше докато беше в „Майка Тереза“?
Даниела: Участвах в много и различни дейности. Ходех на народни танци. Завърших курс по фризьорство, курс за барман-сервитьор. Ходех на курс по актьорско майсторство.
Екатерина: Този опит те накара да развиваш различни умения, какво друго ти даде?
Даниела: Благодарение на това, че живях в ЦНСТ „Майка Тереза“, аз се научих как самостоятелно да си изкарвам пари. Започнах работа, учих, работих.
Недка: Какво работеше докато учеше?
Даниела: Бях сервитьорка в едно заведение на гребната база. Преди това работих за един парти център.
Недка: Сега си спомням, че ти беше една от изключително успешните актриси в театрална постановка, която подготвихте по Чудомир. С тази постановка вие популяризирахте правата на децата на няколко събития по повод Първи юни, изиграхте я в няколко села. След това я представихте на едно благотворително събитие в читалището на кв. Коматево и си събрахте пари за летния лагер. Сега като се замисля, Вие поставихте началото на това, децата да допринасят за ходенето на летни лагери, като участват в благотворителни инициативи със своите таланти.
Екатерина: Дани, какво си спомняш от летните лагери?
Даниела: Беше много забавно. Бяхме всички заедно. По-малките деца си играеха и ние покрай тях.
Недка: Пътуването в Унгария беше много важен проект за вас, които бяхте тогава в центъра. То ви промени отношението към живота.
Даниела: Да, беше истинско приключение.
Екатерина: Кой е най-важният урок, които научи от живота си в ЦНСТ „Майка Тереза“?
Даниела: Научих много неща. Научих се как да се справям сама с живота. И как мога да помагам на другите.
Екатерина: Поддържаш ли връзка с някой от хората, с които сте живели заедно в Центъра? Можем ли да кажем, че вие сте като едно голямо семейство?
Даниела: Да, почти с всички.
Недка: Кой беше най-важният човек за теб, кое беше най-важното нещо, което да те измъкне от твоите кризи и проблемни ситуации?
Даниела: Г-н Мишо. (Михаил Каравасилев – бел. ред.)
Екатерина: Какво би му казала сега?
Даниела: Едно голямо благодаря.
Недка: Сърдиш ли му се за нещо?
Даниела: Не. Тогава да, но сега като се върна назад – не. Тогава мислех, че е много лош. Сега знам, че всичко е било за мое добро.
Недка: Дани, ти на колко години дойде в „Майка Тереза“?
Даниела: Мисля, че на 14, напуснах на 19 години.
Недка: След като напусна, какво се случи с теб?
Даниела: Отидох да живея при моя приятел, сега – баща на сина ми. По-късно започнах работа.
Недка: Спомням си, когато се запозна с твоя приятел, той дойде да се запознае с Анелия Дернева, която тогава беше ръководител на Центъра. Ние го „одобрихме“ за теб, както се случва в едно семейство.
Даниела: Така беше. Ние вече 4 години сме заедно и сега имаме син.
Недка: Как се справяш като родител?
Даниела: В началото изпитвах притеснения, но сега вече свикнах.
Екатерина: Кой ти помага?
Даниела: Приятели, съседи.
Недка: Когато твоето дете порасне, би ли му разказала за твоята история?
Даниела: О, да. С огромно удоволствие.
Екатерина: Има младежи, които се притесняват да казват, че живеят в ЦНСТ. Ти какво би им казала? Например твоя приятел как реагира, когато му каза, че живееш в „Майка Тереза“?
Даниела: Той тогава каза: „Какво значение има къде си живяла или сега къде живееш?“. Важното е човекът какъв е.
Недка: Хората като теб са примери за цялото общество. Помниш ли веднъж те поканих на една конференция или работна среща, тогава те попитах, „Дани, ти притесняваш ли се да кажем, че живееш в ЦНСТ?“ и ти ми каза, че не се притесняваш?
Даниела: Няма от какво. В началото и аз не исках да казвам, но ако един човек иска да ти бъде приятел, ще те приеме, независимо къде живееш.
Недка: Ти беше една от най-хубавите ни абитуриентки. Много се гордея с теб. Твоят бал беше една приказка. Какво си спомняш за този период?
Даниела: Всичко. Един истински празник. Мечтаех си да отида с мотори на бала. И това, което исках се случи.
Недка: Можеш ли да кажеш на децата, които сега с в ЦНСТ „Майка Тереза“, че мечтите се сбъдват?
Даниела: Бих им го казала, даже бих им показала.
Недка: Какво друго искаш да им кажеш?
Даниела: Да вярват и да са добри. Да вярват, че там хората, които се грижат за тях, им мислят доброто. И най-важното – да вярват в себе си.
