Мария-Десислава за своя плакат, спечелил първа награда в конкурс на Общинския съвет по наркотични вещества към Община Пловдив

„Когато един човек се бори, е много важно да получава любов.“

Представям ви Мария-Десислава. Тя е на 17 г. и учи в професионална гимназия по облекло „Ана Май“. Мария-Десислава обича да рисува, да прави татуировки, да свири на пиано. През ноември 2020 г. се включва в конкурс за плакат и мото, организиран от Общинския съвет по наркотични вещества към Община Пловдив. Конкурсът е за учениците от целия град и се провежда под надслов „Един живот! Един избор“, той е част от кампанията „Всички победи започват с победата над себе си“.

Плакатът на Мария-Десислава печели първо място и тя получава специална награда. Днес авторката споделя за своя проект, за емоциите и за истинската награда, която този конкурс и е донесъл.

Какво те накара да се включиш в конкурса?

– За взимането на дрога има причина, но повечето хора съдят по това което е в момента и слагат етикет наркоман или развалина, без да се замислят за причините, без да опитат да погледнат през чуждите очи. Аз не мисля че наркотиците определят хората какви са и какви не са. Наркотиците са грешния път за решаването на проблемите. Едно от нещата, които ме накараха да участвам в конкурса бе, че допреди 6 месеца аз се борих с наркотиците и осъзнах, че да се измъкна зависи само от мен. Това показва и моята картина – човек се преборва единствено сам. Другите хора, колкото и да му помагат и да му подават ръка, всичко зависи от самия него. Аз осъзнах, че колкото и да ходя на психолози и сеанси, това няма да ми помогне ако самата не го поискам вътре в себе си и не направя стъпките за промяната. Приех този проект като много близък до мен, тъй като аз съм го преживявала, знам какво е да се бориш срещу дрогата.

Разкажи ми за твоя плакат.

– Когато ми казаха мотото на конкурса, аз реших да направя картина, с която да покажа, че наркотиците не са начина, по който хората могат да се справят в живота. Наркотиците карат хората да изглеждат по един начин с тях и по друг начин без тях.
Моят проект символизира живота и смъртта, тъй като аз приемам, че когато един човек използва наркотици, това не може да го отведе другаде освен до смъртта. А пък, когато по някакъв начин е успял да спре или пък въобще не е употребявал, това му носи само позитивни неща в живота. Аз не знам колко хора са забелязали, че на плаката съм нарисувала маска на жена, която в едната част е скелет, а в другата част е жив човек. В онази част, където е живата жена, в нейната коса има малки скелети, с което исках да покажа, че един човек, колкото и да се е изчистил от дрогата, в него по някакъв начин остава следа – в съзнанието му, във физическото му състояние, в емоционалното му състояние. Повечето хора използват наркотици заради проблеми, нещо в живота им се е случило и то ги е сринало. В такива моменти човек решава дали да посегне към наркотиците или не. Ако не го направи, това означава, че се е преборил.

Твоят плакат спечели. Какво означава за теб тази награда? Ти очакваше ли да спечелиш?

– Не очаквах да спечеля тъй като знаех, че има много участници. Аз не рисувам често с бои, повече рисувам с молив и този проект беше нещо ново, което реших да опитам. За мен наградата не беше, че получих нещо материално или това, че съм на първо място. За мен най-важното беше да покажа, че мога и главното, което получих беше да видя гордостта на директорката на моето училище, която публикува плаката с името ми в социалните мрежи. Това беше предостатъчно.

Какво е твоето послание към хората?

– Че трябва да повярват първо в себе си и тогава в думите на околните. Тъй като ако не повярват първо в себе си, няма как да повярват в позитивното, което им казват другите. Когато един човек се бори, е много важно да получава любов. Аз не вярвах в думата любов. Получих много любов от „дома“, от моите социални. Това лято срещнах един човек, който ми стана много близък и ми показа, че има за какво да се боря. Срещайки истинската любов, човек успява да повярва в себе си и да си даде сили да се пребори. Цялата ми борба, наградата ми и това което осъзнах и получих беше че хората които ме уважават и ме обичат се гордеят с мен. Любовта е нещото, което крепи хората.

Споделете: