Как тече животът в Звено „Майка и бебе“ ни разказва Лидия Митева, която вече 16 години е социален работник в този център за социални услуги.
– Кои са жените, които идват в Звеното, какви са те?
– Често пъти тук попадат момичета, при които е била разрушена или нездрава връзката с близките още от най-ранна възраст. Те са прекарали част или целия си досегашен живот в институция. Те нямат никакъв порив да се борят и никакво усещане, че нещата са в техните ръце. Никой не ги е научил на тези неща. Именно това е ефекта на институцията. Често пъти очакват, че ние сме длъжни да им предоставим всичко „на готово“. Разбира се, не всички са под един знаменател. Има жени, които са били жертва на насилие. Тук попадат майки, които са отритнати от своите близки, често пъти те са в ситуация на безпътица.
– Какви предизвикателства създава този техен травматичен опит?
– Липсата на здравословна привързаност в техния досегашен живот е голямо затруднение. Те трудно изграждат стабилни доверителни връзки. Изисква се много усилия от наша страна, за да подкрепим изграждането на жизненоважната връзка между майката и бебето. С времето, с различен темп се гради. Но в някои случаи това се оказва невъзможно, въпреки старанието на майката да направи всичко, което е необходимо, което ние и педиатърът сме препоръчали. Хубавото е, че в повечето случаи, до момента на напускане на Звеното, това майчинско чувство, цялата майчина чувствителност се „събужда“.
– Когато една майка с малко бебе е настанена в ЗМБ, как ú помага социалният работник?
– Несъмнено в първите дни социалният работник е много близо до майката и новороденото. Има случаи, в които жената бързо успява да добие самостоятелност и тогава ние се оттегляме и само я наблюдаваме. Но в други случаи се налага много продължителна и активна подкрепа в грижите, която не бива да е вместо майката. В Звеното идват жени, които имат поставена диагноза или в процеса на работа забелязваме неща, които ни карат да потърсим консултация с психиатър. Това са трудните случаи и е нужна продължителна подкрепа. Понякога социалният работник не трябва да изпуска от очи майката и бебето. Екипът е до жената, обучава я за часовете, в които детето трябва да се храни, количеството на храната и как то се променя във времето, температурата на млякото; витамините, които се дават; коликите и т.н. Скоро работихме по случай на майка с диагноза „лека умствена изостаналост“. За около 3 месеца абсолютно всичко, което е нужно в грижата за бебето майката правеше заедно със социалните работници. За това време тя успя да изгради една устойчивост за базови грижи за детето. Достигна едно ниво, от което „нагоре“ здравословното състояние не ú позволяваше да надгражда. Първоначално тя се грижеше за детето като за вещ, говореше му кратко и без емоция, нейният начин на изразяване звучеше все едно се кара, дори когато говори спокойно. Много беше радостно за нас, когато след два-три месеца я чухме да пее на бебето, когато то гука и да му говори по съвсем нов, мил начин.
– Какво се случва с тези майки, които имат затруднения. Как се справят те като родители и как е гарантирано тяхното право да бъдат родители?
– Моето мнение е, че тези майки не биха могли да продължат живота си сами с бебето. Впечатленията ми от този случай, например бяха, че нейните умствени възможности, не са достатъчни, за да може тя да реагира в критични ситуации, тя се парализира, обичайната реакция беше плач. Според мен трябва да има близки, които да са до нея. Тази жена се върна да живее при нейния брат. През цялото време докато тя беше в ЗМБ, ние работихме и с него като с родител. Той я придружаваше на консултациите, идваше, задаваше въпроси, четеше в интернет, оспорваше някои препоръки или изказваше съмнение. Той се държеше като родител, който се учи да родителства. Присъствието на този близък ни даде увереност, че майката ще се справи.
– Често ли се случва екипът на Звено „Майка и бебе“ да възстановява семейните връзки?
– Да. Винаги, когато има близки хора, ние ги търсим, разговаряме с тях, опитваме да ги включим в нашите дейности. Понякога в процеса на работа става ясно, че жената дори не знае, че има тези близки или че би могла да разчита на тяхната помощ.
– Психолозите и психотерапевтите казват, че за бъдещото развитие на едно дете е от ключово значение как ще бъде посрещнато на света. Как посрещате новородените тук?
– Към момента на раждането, за майката и нейното бебе Звеното е техния дом. И ние правим така, че те да бъдат посрещнати като у дома си. Докато майката е в Родилното отделение, ние подреждаме кошарката с нови дрешки, слагаме здравец, поръчваме питка. Когато с бебето се приберат, се събираме с екипа и останалите настанени да ги поздравим. Това е една хубава традиция.
– Има ли други хубави традиции в Звеното?
– Честваме големите празници като Коледа, Великден, Цветница, Първи юни. Традиционно правим кулинарни ателиета, по време на които заедно с майките се учим да приготвяме българските традиционни ястия. Понякога сме изумени от неуменията на жените. В същото време изпитваме голямо удоволствие, когато ги видим увлечени в това. Първоначално те винаги отказват и реагират с нежелание, но в действително се увличат. Когато мине един такъв празник, в който сме направили великденски курабии, боядисали сме яйца, приготвили сме сладкиши; после казват „наближава рождения ден на някой, хайде заедно да направим тортата”. Миналата година имаше две настанени по-големи деца и тях ги увлякохме да направят мартенички, картички за майките за осми март и великденска украса. Преди да замесим великденските курабии майките и децата не знаеха колко е интересно да работят с тесто.
Празнуваме първи юни. В последните няколко години си правим торта заедно с майките и децата. Украсяваме двора, организираме празник. Хубавото на празника е, че идват майки, които са напуснали Звеното. Те водят своите пораснали деца. В неформални разговори споделят как протича живота им.
– Можем ли да кажем, че някои от тези майки и деца, за пръв път в ЗМБ усещат това което наричаме семеен уют и дом?
– Да. Имаме случаи, в които те казват, вие сте моето семейство. Това е много мило, вълнуващо и много удовлетворяващо. Много от тях не са имали семейства или пък животът в семействата е бил такъв, че е изключвал празничността и тези топли взаимоотношения, който срещат тук.
– Говорейки за Коледните празници преди малко, си дадох сметка, че за да дойде на работа социалният работник на Коледа, той е оставил своето семейство. Какво мотивира един човек да отиде с настроение на работа в коледния ден и да го прекара с живеещите тук?
– Лично аз десетина дни преди това, започвам да мисля изненадите както за моето семейство така и за това семейство тук – какво бих могла да направя, така че да ги зарадвам и да бъде празнично. Правя план, измислям игра, подготвям подходящи късмети, защото обичайните не винаги са удачни за майките тук; опитвам се да създам обстановка като вкъщи. И най-много ме мотивира очакването, как всичко подготвено ще подейства, какъв ще бъде ефектът и емоциите.
– Колко професии има социалният работник в ЗМБ – експерт по новородени бебета, детегледач, медик, юрист, кулинар, аниматор?
– Много са. Например тези две деца, за които споменах, бяха ученици. С единия учихме за 2-ри клас, с другия за 3-ти, някои от майките трябва да завършат гимназия и имат нужда от помощ – значи сме учители. Трябва да имаме основни познания за медицинска помощ, да се ориентираме в медицинските изследвания. Всеки от нас малко или повече се налага да бъде психолог. А също и медиатор – при комуникацията със семействата и близките. И тъй като сме в къща, понякога се налага да се чисти, да се боядисва, в този ред на мисли сме и поддръжка.
Такъв е животът в къщата за бебета и майки. Той продължава с всеки следващ ден с нови предизвикателства и с нови емоции.
Интервю: Екатерина Костова
