„Животът не е лесен, но трябва да живеем и с трудното.“ – една жена споделя за престоя си в Звено „Майка и бебе“

* името на жената е променено, снимката е илюстративна.

– Представи се. Коя е Ася?

– Аз съм Ася. Имам две деца. С моя партньор сме заедно вече 8 години. Живеем в общинско жилище, преди това сме живели в институции. И двамата работим. Децата ни ходят на детска градина. Засега работя във верига за бързо хранене, защото е трудно да си намериш работа, когато си родител. Ежедневието ми е като на всеки родител – работа, взимаш децата, прибираш се, готвиш, паркове, забавляваме се. С децата винаги е забавно.

– Помниш ли как дойде в Звеното?

– Да. Беше много смешен ден, беше зимата и имаше много сняг. Аз бях бременна, вече с голям корем. С приятелките, които ми помагаха падахме в снега. Имах багаж и никое такси не искаше да ме качи. Преди това живеех на квартира, тя беше много скъпа. Аз не можех да работя, а моя партньор работеше без договор, получаваше пари ден за ден и те не стигаха за квартирата.

Разбрах за ЗМБ от мои познати, предложиха ми да дойда тук.  Не ми се искаше да идвам, защото съм била в институция преди и сега трябваше да отида пак в институция. На тези места живеят много хора и понякога е трудно да общуваш с всички тях. Аз обичам да е подредено и чисто и понякога това ме вкарва в конфликти. Беше ми гадно, че трябва да съм далече от приятеля ли, че трябва да дойда сама на чуждо място. Но трябваше да мисля за това, че съм бременна.

– Как те посрещнаха тук?

– Мислех, че ще има нещо като рецепция, оказа се че трябва да се качвам по стълбите до офиса на третия етаж. Посрещна ме г-н Ясен и още един социален работник. Запознахме се, разпитваха ме са моята история. Първата вечер докато се занимавах с багажа и подреждането на стаята, нямах време да мисля и да се притеснявам. Когато се събудих на сутринта осъзнах, че съм на друго място.

– Беше ли притеснена, уплашена?

– Не бях притеснена. Беше ми странно, защото съм на нова място, имаше много майки, чувах бебета. Свикнах бързо. Аз мислех, че ще съм тук само 6 месеца, но останах 2 години. В Звеното се роди и второто ми дете.

– Как минаваха дните тук?

– На мен повечето ми минаваха в чистене и подреждане. Подреждах постоянно бебешките дрехи, разглеждах ги и се радвах, нямах търпение. Радвах се много, че ще имам дете. Чувствах се готова. Не беше планирано, но беше желано бебе. Аз четях много, исках да се подготвя и всичко да е както трябва. Затова бях и спокойна, че ще се справя. Трябва да се постараеш да си най-добрия родител за детето си. Хората от екипа ми показваха как се сменят памперси, как се къпе бебето, дори веднъж изкъпах бебето на друга майка, за да се упражня.

– Кой ти е най-яркия спомен от ЗМБ?

– Имам много спомени. С другите майки се сприятелихме, беше хубаво през лятото на двора с децата, някой играе, друг спи. Тук е като едно семейство.

– Какво се промени докато беше в Звеното? Ти как се промени?

– Аз се промених след като напуснах Звеното. Едва тогава осъзнах думите на г-жа Мариана, че трябва да приемам хората такива каквито са и че не мога да ги променя или да свърша вместо тях работата им.

– Как ти помогна Звеното? Какво направи екипът за теб и твоето бъдещо семейство?

– Помогнаха ми да кандидатствам за общинско жилище. С г-н Ясен ходихме където трябва, за да съберем документите. Първоначално кандидатствах за малко жилище – за мен и първото ми дете. После се роди и второто и кандидатствах за по-голямо, да живеем там всички – с децата и баща им. От тук ми дадоха становище, че се нуждая от жилище, че съм в институция, имам срок кога да я напусна и нямам къде да отида с децата си. Чаках две години докато ни поканят за оглед. Жилището се нуждаеше от ремонт, жилфонд ни предложиха материали, но щеше да отнеме много време, ако трябваше те да ремонтират апартамента. Поради тази причина предложихме да го ремонтирани ние с приятеля ми. За ремонта и боядисването ни помогнаха доброволци, с които ЗМБ ни свързаха. Те ни подариха някои мебели. Помогна ни Лео Кадели, той има платформа, чрез която помага на много хора.

Социалните работници ме подкрепиха в кандидатстването за детска ясла, не приеха дъщеря ми в близката, но по-късно я приеха в друга малко по-далече. Тя много плачеше, когато я водех и аз се притеснявах. Тогава вече бях бременна за втори път, помагах на една жена, която има магазин за сувенири, тя ми даваше работа за вкъщи и така изкарвах малко пари.

Получих подкрепа относно образованието ми. В последната година от гимназията ме оставиха на изпит по математика, аз не го взех; не се явих на матури и нямах диплома за средно образование. С г-н Ясен учехме по математика, подготвях се сама и успях за взема всички изпити и да завърша. Кандидатствах „Психология“ в Пловдивския университет и ме приеха в платена форма, но таксите бяха много високи и не можах да се запиша. Не съм се отказала от ученето, но явно не е дошъл моментът.

– Какво е твоето послание към други момичета, които са изпаднали в такова затруднение?

– Не срамно да дойдат в ЗМБ, трябва да мислят за бъдещето и за детето си. Тук ще бъдат подкрепени. Но самите те трябва да се постараят и да си помогнат сами, не може някой да им свърши работата вместо тях.

Дъщеря ми вече е на 5 години. Нямаме много пари, но се стараем да дадем на децата си спомени, да им е хубаво, да им е весело. Ходим всяка година на море, няма нужда да е скъпо и луксозно. Спестяваме, лишаваме се от нещо друго. Животът не е лесен, но трябва да живеем и с трудното. Когато с труд си постигнал нещо, му се наслаждаваш повече и го оценяваш.

Интервю: Екатерина Костова

Споделете:
fb-share-icon