– Защо е важно да съществува изнесеното работно място в община Калояново?
– Община Калояново обхваща 15 населени места, на територията има училища, детски градини, има голям брой семейства, които действително се нуждаят от подкрепа, както в отглеждането на децата така и в получаването на достъпна информация за правилното и адекватно функциониране на семейството.
– През призмата на случая на Димитър, бихте ли разказал как екипа на КСУДС – Пловдив подкрепя децата и семействата в Община Калояново?
– Заявката за работа по този случай включваше индивидуална работа с детето, както информиране и консултиране на възрастните. Димитър е на 16 години. След раждането му майка му заминава за чужбина. Преди около 8 години бива изоставен и от баща си, като е заведен в дома на свои роднини с обяснението, че баща му има да свърши някаква работа, но в крайна сметка не се връща да го вземе и така до днес. Неговата леля – г-жа Иванова – се грижи за Димитър в дома си, като същевременно полага грижи за двама лежащо болни възрастни близки. Работата на екипа на ЦОП включва посредничество и застъпничество пред различни институции (напр. Дирекция „Социално Подпомагане“, училище), материална подкрепа, юридическа подкрепа; а по отношение на консултативната работа – разговори за травмата от изоставянето, житейските етапи и възрастови кризи, в които навлизат Димитър (в тийнейджърството) и г-жа Иванова (в старостта).
– Семейството каква подкрепа получава?
– Семейството получава подкрепа в това да отработва, негативните преживявания. В това домакинство от трима възрастни – двама са лежащо болни, което кара г-жа Иванова да изпитва колебания дали се справя успешно в ролята полагаща-грижи за Димитър, в ролята на болногледач, в грижата за самата себе си. Тя има нужда от социални контакти, от излизане, посещаване на културни мероприятия, което не може да прави поради ангажиментите с грижите за Димитър и болните си роднини.
– В лицето на социалния работник Димитър и г-жа Иванова имат възможност да споделят своите трудности от тази житейска ситуация, в която са; да бъдат изслушани, да получат насоки и информация, къде каква подкрепа биха могли да получат.
–Точно така. Освен това със съдействието на екипа на ЦОП семейството бе подпомогнато и материално – с хранителни продукти и дрехи, осигурени от дарение. Скоро семейството бе подкрепено и придружено при явяване на съдебно дело за пренастаняване на детето в семейството на Г-жа Иванова.
– От какво се притеснява Димитър, в какво се изразява неговото страдание?
– Димитър все още поддържа контакт с майка си, която е в чужбина и твърди, че поради липса на лични документи не може да се върне в България. Момчето комуникира с нея виртуално и това му дава една лъжлива (поне за сега) надежда, че той може да се върне при нея. Димитър страда от това, че е подведен от двамата си родители, които до един момент полагат грижи за него, но после го изоставят без да го информират по каква причина. Страданието на Димитър е, че все още не получил отговор на въпроса “Защо вие ме изоставихте?”.
– Ще го бъде ли бъдещето?
– Категорично ще го бъде бъдещето, защото в социалната работа има една реципрочност, която в конкретния случай ще се изрази в това – грижите, който г-жа Иванова е полагала и ще полага спрямо Димитър, в даден момент ще дадат отражение в това той да подкрепя своите роднини като човек, който е научен на моралната ценност и на емоционалната и на физическата подкрепа. Защото той въпреки младата си възраст вече се опитва да подкрепя г-жа Иванова в ежедневието.
– Как виждате бъдещето на офиса в Калояново?
– Много е важно да отбележа, че офисът се приема от клиентите като неутрална и защитена среда за работата. Родителите, с които работим често пъти асоциират Отдел „Закрила на детето“ и Дирекция „Социално подпомагане“, които са авторитетни институции, с място където се налагат и санкции. Пространството на изнесеното работно място дава спокойствие и предполага клиента да се довери и да получи подкрепа.
/*имената на потребителите в разказания случай са променени/
интервю: Екатерина Костова
