– В партньорството между общините ли е бъдещето на социалните услуги?
– Бъдещето на социалните услуги е в партньорството между всички. Партньорството между тези, които са призвани и техен дълг е да осигурят най-доброто за хората, които се нуждаят от подкрепа. България вече 13-14 години е страна членка на европейския съюз, преминаха много програми; изключително много фондове инвестираха в развитието на социалната сфера, така че от тук нататък ние дължим една огромна подкрепа на хората в нужда. Дължим изключително висок професионализъм. Да търсим партньорство и чрез партньорството да стигаме до потребностите на хората е нещо, което носи полза. Ние видяхме за тези две години, че повече от 45 семейства успяха да получат подкрепа на място – това са 45 семейства с децата, с близките около тях, с общността около тях – огромен брой хора. В рамките на тези две години се осъществи много работа на терен, много работа с институциите на място в община Калояново, с детските градини, с училищата, с Отдел „Закрила на детето“. Това е една инвестиция, която ние вярваме, че ще даде своите плодове в дългосрочен план. Да предоставяш социални услуги и да развиваш социалната политика не е като никоя друга работа. Когато си в училище, ти имаш едни първокласник и след три години го виждаш завършил първата степен на образование; след общо седем го виждаш завършил следваща степен – виждаш директния резултат. Когато работиш в строителството, започваш, строиш една сграда и виждаш директния резултат; радваш се и получаваш удовлетворение. В нашата работа ние не знаем кога ще получим резултат; ние не знаем кога ще получим онази награда, която да ни каже „струваше си усилията, които вложихте, времето, ресурсите и всичко останало – емоциите, чувствата, душата“. В социалната работа не може без емоции, не може без чувства, не може без душа.
– Защо Калояново?
– Защото там видяхме потенциал. След потребителите и партньорството, това е третото „П“, което аз ще посоча като приоритетно в нас в тези две години. В община Калояново видяхме потенциал в хората, които са готови да получат подкрепа. Видяхме потенциала в общината, която е готова да съдейства, да партнира, да сътрудничи, да осигури услуги за гражданите си. В този случай не е нужно да се инвестира в сгради и да се развива административен капацитет и персонал. Потребностите в община Калояново могат да бъдат удовлетворени и с екипа на Комплекса, който да отиде на място при хората в нужда. Инвестицията от страна на КСУДС Пловдив в една община като Калояново всъщност е инвестиция, която ще се върне многократно – подкрепяйки хората на място, ние ще помогнем на децата да останат в своите населени места, ще развием ресурса на общността да се подкрепя сама. Няма ефективност в това да отидеш да помагаш на хората и когато си тръгнеш те да не знаят какво да правят и как да продължат. Смисълът на социалната работа е да научим хората да се справят сами.
– Какви са ползите за хората и защо е важно социалните услуги да са близо до хората?
– Социалните услуги не просто са близо до хората. В исторически план знаем, че социалните услуги са възниквали там, където са потребностите. Те не възникват някъде другаде и после да търсят кого да подкрепят. Ако се върнем в миналото, когато са възникнали първите приюти към църкви, виждаме, че там естествено е имало концентрация на много хора, нуждаещи се от подкрепа. Църквата на място е започнала да създава условия, където да посреща тези трудности на хората – деца сираци, болни хора, възрастни, които са останали сами, хора, пострадали от воините. Така че най-естественото място на социалните услуги е да бъдат сред хората, да бъдат мобилни, а не във сградите. Сградите са място, където да се развива потенциала и ресурса на специалистите, там те вършат своята документална работа, получават подкрепа, обучение и пр. А социалните услуги се извършват на място – в дома на хората, в детската градина, в училище, в общността, в читалището; там където са хората в тяхната естествена среда.
– Каква е ролята на офиса на КСУДС в Калояново?
– Офиса не е нещо по-различно от продължение на дейностите ни в общността. Това място е едно защитено пространство, където детето и семейството, могат да отидат и да получат терапевтична подкрепа, която за отвори пространство за работа и пространство за споделяне. Ние не идентифицираме офиса в Калояново като административна сграда, а като защитено място за подкрепа, което предразполага хората да се чувства уютно в защитена и доброжелателна среда, в която ще бъдат изслушани, ще им бъде отделено достатъчно време, няма да бъдат осъждани, критикувани, ще бъдат приети такива каквито са и ще бъдат съпроводени в своя път за разрешаване на проблемите и за подобряване на техния начин на живот. В процеса на работа ние нямаме рецепти, и готови решения; ние чуваме хората, виждаме ги и ги придружаваме в техния път. Дълбокият смисъл на социалната работа е да бъдеш там, където има нужда от теб.
– Какво е Вашето послание?
– Посланието ми към партньорите и към екипа както на община Калояново, така и на моите колеги – на които съм изключително благодарна, че времето на извънредна епидемична обстановка не ни попречи да продължим да бъдем социални работници, да бъдем сред хората – е ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ГО ПРАВИМ. Да продължим да бъдем там, въпреки дигитализацията; въпреки компютъризацията и всички онези модерни тенденции, които се опитват да ограничат човешките контакти и живата комуникация. Вярвам, че социалната работа се прави очи в очи, дума в дума, човек срещу човек. Моето послание е да запазим човешкия контакт, да запазим човешката комуникация, да запазим човешкото общуване, защото това са ценностите, които ние изповядваме – близо до хората и близо до детската съдба.
интервю: Екатерина Костова
