Щъркелов ден през погледа на професионалистите – Елица Евтимова, психолог
– Кое е най-голямото предизвикателство пред професионалистите в работата им по случаи на осиновяване?
– Според Толстой всички щастливи семейства си приличат, но всяко семейство е нещастно посвоему.
Семействата са различни – различен е пътят, по който се случват, както различна е и появата на тяхното дете. Но общото е, че след появата на детето Мъжът и Жената вече заемат друга роля – тази на Родителя.
За мен осиновяването е една вълнуваща история за Търсенето и Намирането, за случването на семейство по един по-различен, по-осъзнат начин, който изисква сила на духа и вяра в живота. За всяко семейство тя е различна, неприличаща на никоя друга, защото решението за осиновяване е МОТИВИРАНО от различни, строго индивидуални потребности и нужди на осиновителите. „Срещата“ им с детето, всъщност е част от дълго, изпълнено с препятствия и трудни моменти ТЪРСЕНЕ на усещане за ценност, значимост и цялост. Тя е израз на копнежа им за радост, пълнота и осмисляне на живота. В представите им често тя е онзи момент, в който започва мечтаното щастие , но реалността обикновено е различна и неочаквано трудна за живеене… защото „НАМИРАНЕТО“ всъщност, е втората част от историята, която се случва в разпознаването на нишката, която свързва по един уникален и красив начин две истории, случващи се отделно до момента – тяхната и тази на детето им. И в тази нова история всеки от тях е уважен такъв, какъвто е, със всичко случило му се до момента на тяхната среща, а и след това…
Това обикновено се случва, когато желанието за дете се е случило като естествено разширяване на свързването и любовта в двойката на Мъжа и Жената, като готовност и потребността да обичаш – да станеш Родител.
Но за част от осиновителите тази втора част е трудна, болезнено разочароваща и ги връща отново в усещането за липса, неудовлетвореност, за провал и непълнота, в чувството на вина… Често са изпълнени с гняв към себе си, че не се справят като родители или към Детето, че не е такова, каквото са си го представяли… Изпитват срам от себе си или от детето и това им пречи да заявят нуждата си от помощ и подкрепа, опитват се да се справят сами отново и отново… Резултатът е, че мечтата се е превърнала в кошмар за тях, за Детето и за всичките им значими хора…
Обикновено в такъв момент ние, професионалистите се срещаме с осиновителите и тяхното дете. Нашата задача е да им покажем, че това не е краят на тяхната мечта за семейство, а част от пътя към нея… и това за мен е най-голямото предизвикателство.
За съжаление, в някои от случаите това се случва много късно, когато всички са толкова наранени, че най-щадящо за всички е да се разделят. Но тази раздяла е разрушителна за усещането за значимост на всички замесени, непоносимо трудно е за Детето, отхвърлено отново защото „не става“. Възрастните в случая имат повече умения за справяне, докато то не е в тази ситуация, за него е важно да се усеща желано, ценно и единствено за родителите си за да може да изгради такива умения и да се научи да се грижи за себе си. Когато е малко, то не може да прави това, а е зависимо от родителите си и техните желания.
Ето защо е много важно, преди да се предприеме осиновяване, да се обследва в дълбочина мотивацията или „мечтата за дете“ на осиновителите, каква потребност обслужва, за да не се стига до този тъжен и болезнен край за всички. Както се казва: „Ние сме свободни в избора си, но не сме свободни от последствията от него“.
– Има ли тайна на осиновяването?
– Добрият начин на свързване е такава тайна да не съществува, а тя да е част от цялостната семейна история, част от разказа на родителите за желанието им за семейство и дете. Да говорят по тази тема имат право само и единствено на родителите, защото те задават тона, съдържанието и смисъла на този акт за тях и по този начин изграждат личностната идентификация на детето си – как то ще се усеща и възприема като роля и място в семейството си и след това как ще присъства в света. Учат го да бъде обичано и да обича като му показват своя начин на свързване и себепреживяване.
Често обаче, ако е налице нездрава мотивация за осиновяване, се случва да се изтласкат миналите събития за сметка на различни фантазми и понякога изкушението да се спести истината е твърде голямо, защото тя носи допълнителни страхове, тревоги и липса на контрол над детето. Но тогава то става обект на родителските нужди и вече не може да се заяви по естествен и спонтанен начин. Усеща, че има нещо в неговото присъствие, което притеснява родителите му, че нещо в него не е наред и предвид това, че веднъж вече то е било отхвърлено, споменът за това засилва усещането му за несигурност, незащитеност, разрушава възможността да се поддържа сигурна и защитена доверителна връзка с другия и света изобщо. То постепенно губи желанието си да се свързва, защото това боли…И това е само началото…
– Какво е Щъркелов ден?
– Това е денят, в който се почита общата история на семейството за ТЪРСЕНЕТО и НАМИРАНЕТО, неговия рожден ден. Във всяко семейство се отбелязва различно – на специален ден или спонтанно, когато има необходимост от това. За нас е важно, този ден да се усеща като свободно пространство за говорене по темата от страна на детето; за задаване на въпроси, при нужда от страна на детето или родителите; за да се обсъдят подробности при необходимост; да се заявят нужди и потребности към този момент или да се споделят актуални преживявания, мисли, чувства. В различните възрасти, детето и родителите го усещат и преживяват различно, но отбелязването му показва значимостта му за всеки един от тях, това че са заедно и се променят заедно. Важно е посланието към детето: Ние те обичаме точно такова каквото си, с всичко, което се е случило между нас, защото те усещахме в сърцата си много преди да се срещнем на този ден“. Това е всичко!
