– Представи се.
– Казвам се Диана Петкова, работя в Комплекса за социални услуги за деца и семейства от септември 2005 г., започнах като социален работник в Центъра за работа с деца на улицата, сега съм ръководител на Центъра.
– Какво те мотивира да избереш тази професия и да продължиш да я работиш повече от 16 години?
– Мотивират ме децата. Когато дойде ново дете в Центъра, за нас е предизвикателство да успеем да му помогнем. Мотивирана съм да работя, защото искам да видя всяко дете да повярва в себе си, да каже „Аз мога“, „Аз успях“.
– Представи Центъра за работа с деца на улицата и в риск от отпадане от училище.
– ЦРДУ е една къща за децата, които търсят своето място в обществото, в приятелския кръг, в училище. Това е защитено пространство, в което те срещат усмивка, доброжелателност, хора, които са готови да общуват с тях – заедно да търсят техните силни страни и да им помогнат да преодолеят слабите. ЦРДУ преплита в себе си образователно–социални услуги, насочени към децата, които имат нужда от доверен партньор, който да ги подкрепи в обучението в училище и по пътя на израстването в обществото.
– На децата, харесва ли им да идват тук?
– Децата харесват да идват тук, защото е много цветно, случват се интересни неща, допада им това, което правим с тях. Освен образователната подкрепа, тук има много креативни, спортни дейности, излети, посещения на музеи. На децата се предоставя топло обедно хранене с оглед обхващане и на базовите потребности.
– Какво се случва в живота на тези деца, че се налага те да дойдат в ЦРДУ?
– В повечето случаи, децата които идват са имали някакви трудности в училище и липсата на подкрепа от семейството води до една ситуация, в която детето не може да се справи само и няма кой да го подкрепи. Така то изостава толкова много, че в един момент оставя всичко да върви по инерция. Често пъти след 4-ти клас образователните трудности се съчетават с поведенчески проблеми и децата биват насочени за работа в ЦРДУ.
– Работите ли с родителите?
– Да. Целта е да се изгради доверие и взаимоотношения на партньорство между социалните работници в услугата и родителите. Основната насока е родителите да успеят да подкрепят своите деца. Колегите дават информация за развитието на детето, за взаимоотношенията вкъщи, как да го похвалят, как да му помогнат – да наблегнат на силните страни, на нещата, с които се справя, да го мотивират. Дават насоки какви дейности да извършват заедно в домашна среда, обучителни материали за работа вкъщи. Този процес е труден и за родителите. Работи се в насока въвеждане на правила и граници в ежедневието на детето, дневен режим, режим на самоподготовка, развитие на умения за стимулиране познавателното развитие на детето, двигателната активност и обща моторика.
Специалистите в услугата търсят съвременни начини и форми на взаимодействие и комуникация с родителите. Провеждат се анкети за проучване на удовлетвореността от работата с детето, търси се мнението на родителите. Организират се срещи за обсъждане на работата както в социалната услуга, така и извън нея, на място където родителя да се чувства комфортно да обсъжда и споделя за своите трудности.
– Какво включва образователната подкрепа?
– Ние работим чрез индивидуален подход спрямо особеностите и потребностите на всяко дете, спрямо неговия характер, интереси, умения. Работата започва с изграждане на доверителна връзка между специалиста и детето. Това е много важно за успеха на цялостния процес. Когато връзката между детето и социалния работник достигне до ниво, при което детето споделя, тогава се виждат и първите резултати. Образователната подкрепа е дейност, в която социалният работник и детето са партньори. В този процес те работят за това детето да възстанови своите умения и да успее да се справя в училище. Социалните работници поддържат регулярен контакт с училищните специалисти, което позволява цялостно разгръщане на образователният процес и обхващане на областитеq в които детето се нуждае от подкрепа. В образователната подкрепа от страна на специалистите се включват много иновативни методи за учене както чрез различни нагледни материали, така и чрез електронни образователни платформи напр. „Уча се“. Така специалистите следят и прилагат съвременни похвати в образователната подкрепа към децата.
– Тук не говорим само за уменията, които са свързани с ученето на уроците, а също и за уменията за общуване, нали така?
– Много от децата, които идват за образователна подкрепа, също така имат нужда от изграждане или доразвиване на умения за общуване, за спазване на правила и граници. Много от тях нямат приятелски кръг и тепърва го изграждат тук. Влизайки в група в защитена среда, те успяват с малки стъпки да започнат да общуват отново.
– Кои са любимите дейности на децата?
– Любими са приложните ателиета и летните занимания. Приложните ателиета дават възможност за учене чрез творчество. В ателиетата се използват много и различни техники – стъклопис, Декупаж, рисуване върху нетрадиционни материали напр. камък. Работи се за въвеждане на Еко инициативи. Децата са разделени на групи спрямо техните особености. По време на заниманията специалистите наблюдават динамиката, помагат на децата да спазват правилата и границите в общуването. Има тематични ателиета – мартеници, 8-ми март, Великден, Коледа и пр. , в които първо децата се въвеждат в темата за празника, обсъждат и след това се преминава към изработване на изделието.
– Творческите ателиета имат множество ползи за децата. Освен това напоследък те имат и благотворителна насоченост. Как се роди идеята за благотворителността?
– Идеята се роди през 2021 г., когато се наложи да съберем сума, с която да бъдат заплатени летните лагери на децата от ЦНСТ и решихме изработените в ателиетата продукти да се продават благотворително. Първата акция беше от ателието по грънчарство.
– Разкажи повече за ателието по грънчарство.
– В хода на работата ни направи впечатление, че на децата им доставя удоволствие и се забавляват, когато работят с пластилин и глина от книжарницата. В последствие проучихме и установихме, че за тях би било много полезно да работят с истинска глина – за да развиват фина моторика и да подобряват своята концентрация. Глината е мек материал, който не напряга, напротив действа релаксиращо; интересно е да оформяш конкретна фигура и е забавно. Оказа се доста трудно да намерим подходящ човек, грънчар, който да работи с децата. В крайна сметка намерихме човек, който не просто да ги обучава, но и който има умението да ги въвлича в разговори на различни теми. Постепенно децата натрупаха опит, видяхме как те се увличат в дейността и искат ателието да се провежда редовно. Решихме, че си струва да вложим повече усилия и да направим тази дейност постоянна. Благотворителността дойде по-късно, когато децата вече имаха умения, знаеха как да работят с грънчарско колело, как да извайват вази, чинии, поставки, кошници. През 2021 г. с великденските предмети събрахме над 1000 лв. на благотворителен базар, организиран от служителите на КЦМ. След това за Коледа изработихме картички, които също се продадоха благотворително. В края на 2021 г. реализирахме идеята за щанд в Дома на младоженците, където се продават комплекти от бутилки и чаши. През 2022 г. благотворително акция беше организирана за първи март. Тези инициативи освен, че са начин за събиране на допълнителни финансови средства, те дават възможност на децата да се чувстват полезни и да допринасят за определени каузи.
Творческите ателиета в ЦРДУ с благотворителна кауза са една от утвърдените дейности на социалната услуга, която допринася най-много за социализацията на децата, развива техните трудови умения и качества в среда от връстници, подпомага спазването на правила и граници.
– По-рано в разговора ти каза, че резултатите от работата се виждат след един процес на изграждане на връзка между детето и специалиста. Къде е границата, възможно ли е някое дете да се привърже твърде много?
– Винаги в един процес между дете и специалист се изгражда доверие. Много е важно професионалните граници да не бъдат прекрачвани и това е част от професионалните умения на специалиста. Другите членове на екипа също биха могли да дадат сигнал, ако им направи впечатление, че тази връзка излиза извън професионалните граници. Това е тема, която се обсъжда на супервизии, когато подкрепата от външен специалист, може да подпомогне съответния колега как да реагира в определени ситуации, спазвайки професионалната граница. Умението за поставяне на граници е въпрос на натрупан опит, на обучение, на придобити умения и компетенции и е от ключова важност.
– Има ли някой случай на ЦРДУ, който е много емблематичен и е повод екипът да се гордее със свършената работа?
– Работехме с дете със специални образователни потребности, което учеше в едно училище, близо до ЦРДУ. Работата продължи около 3 години, като целта беше то да остане в училище и да завърши образователната степен. Колегата, който работеше с детето откри, че то проявява интерес към рисуване на икони. Подпомогна го със съвети, насоки, разпечатваха различни икони, четяха за методите как се рисува. Решихме да предложим на семейството и да го подкрепим след 7 клас да кандидатства в семинарията. Това дете, с посредничеството на колегата, постъпи в семинарията и продължава да се обучава там. По-късно разбрахме, че са му предоставили възможност да живее в пансиона, за да може да развива умения за самостоятелност. Не защото не може да живее в семейството се, а защото е важно да може да се справя сам.
– На финала на този разговор, как би обобщила ефектът от работата на ЦРДУ?
– Ефектът от работата на екипа ЦРДУ е, че повечето деца, които са преминали през услугата, са останали в училище. Успели са да се адаптират, да намерят приятели. Промяната е повишена самооценка, вяра, нови възможности. Когато едно дете дойде в ЦРДУ, то едва пристъпва, то е недоверчиво, очаква, че тук пак някой ще му се кара, пак ще има трудности с другите деца. Постепенно виждаме как това дете се изправя, започва да вярва в себе си. Влизайки след 1 година в сградата, виждаме как то бърбори с всички, уверено поздравява охраната; виждаме как се отнася към другите деца – развива умения да помага на другите и умения да дава идеи за това как могат да се случат нещата, какви са неговите желания. Виждаме децата като пораснали птици, разперили крила за полет.
– Какво е твоето послание за край на нашия разговор?
– Подкрепете децата да разперят своите крила.
Интервю: Екатерина Костова
