Като част от кампанията за популяризиране дейността на Звено „Майка и бебе“, разговаряме с д-р Гергана Форева, която е общопрактикуващ лекар и определя себе си като семеен лекар, защото често пъти в нейната практика лекува всички членове на едно семейство – баби, дядовци, майки, бащи и деца.
– Д-р Форева, къде намирате допирните точки между социалната работа и лекарската работа?
– Считам, че такава връзка трябва да бъде установена на всички нива, тя дори трябва да бъде формализирана на държавно ниво – да има постоянна възможност медицинските и социалните служби да бъдат във връзка, ако щете да има някакъв тип протокол. Категорично е нужно взаимодействие на всякакви нива – на локални, на регионални, на национални, защото нашата работа е много съвместна. Често пъти нашия пациент освен своите здравословни проблеми, в значима степен се нуждае от социалната подкрепа. Това се отнася както за възрастните, така и за децата. Например, работейки в центъра на града, при нас идват доста възрастни хора, те не са просто над 65 години, а над 80 – част от тях са самотни и често пъти идват при нас, защото това е единственото място, където могат да поговорят с някой, те имат нужда от социални услуги.
– В Звено „Майка и бебе“ често пъти майките са от такива социални групи, които са по-скоро отхвърляни от обществото и на много места не са добре дошли. Вашият екип подкрепя и приема тези майки и техните бебета безусловно, в този ред на мисли ми се иска да Ви попитам какво ви мотивира да ги подкрепяте без оглед на техния произход, социален статус и т.н?
– Аз мисля, че това е да бъдеш лекар; да нямаш такъв тип разделение на хората – по пол, възраст, етнос, социално положение и всички други различни признаци. От моята лична гледна точка намирам това за напълно нормално. Аз имам удоволствието да работя с екип, в който лекарите, акушерката, офис-мениджъра, всички, който са част от този екип са съпричастни към онези несъвсем медицински дейности, които за много други колеги изглеждат като допълнителни и като нежелани. Моето отношение към майките и децата е специално – какво по-хуманно може да направи човек, от това да подкрепи една жена да отгледа детето си.
– Тук много на място идва следващият ми въпрос и той е свързан с превенцията на изоставянето, една тема, по която ние работим. Защо според трябва да сме партньори в дейностите по превенция?
– В нашата практика се стремим да бъдем именно семейни лекари. Когато работим с дете, което си е в обичайното семейство, ние търсим подкрепата на родителите, на бабите и дядовците. Взаимодействието между лекарите и социалните работници е напълно естествено, защото в случаите на майки, които нямат достатъчен капацитет, именно социалните работници са тези, които ги подкрепят и дават възможност на тази майки да отгледат детето си. Ние виждаме майките и бебета за кратко време, когато те имат нужда от медицинска помощ или идват на детска консултация. Колкото и да даваме напътствия, то е в рамките на половин или един час, в останалите 23 часа от денонощието майката има връзка с екипа на Звено „Майка и бебе“.
– Какво бихте казали на родителите на бебетата и малки деца, нещо което ви е направило впечатление като тенденция, което е важно да се знае или е важно да се промени?
– Това е доста дълга тема. Мисля че грижата за малките деца не трябва да бъде медикализирана. При здравото дете, ролята на лекаря е за превенция, да опита да намери, ако има такива, белези, които рано биха му помогнали при евентуално някакви проблеми. Гледането на дете е нещо естествено, човешко и моето послание към майките е да не мерят всеки ден температурата, да не вглеждат във всеки сопол, а да си играят с децата и да се забавляват с тях. Колкото може нещата да бъдат по-естествени, а не медикализирани, няма нужда да им търсим болест?
– Когато говорим за обществената грижа за децата, за услугите, които им предлагаме, за средата, която им създаваме като общество, според вас има ли нещо, което трябва да се промени?
– Грижата за децата често пъти се използва като лозунгова фраза – те са най-важното. Мисля, че би трябвало тя да бъде претворена в някакви конкретни действия – например да има достатъчно места, където децата да играят; да има достатъчно ясли и детски градини; различни форми, където те да спортуват, да се срещат, да общуват, да рисуват и всички такива, неща които са важни, за да се развие едно здраво дете. Има много различни социални услуги, които биха могли да се предоставят на децата и които да бъдат много по-популярни; не само на децата, които имат здравословни проблеми, на всички деца. Те могат в групи да се учат да се хранят правилно, да общуват правилно, да разпознават емоциите си, да се прави превенция на агресията, а тя трябва да се случва още от съвсем малки. Така че има много поле за действие, обикновено правителствата се насочват, както и сега – ще има безплатни детски градини, което е чудесно, но има много други услуги и центрове, които могат да бъдат развивани.
– Тъй като е месецът на ЗМБ, има ли нещо конкретно, което да дадете като препоръка, идея за развитие, нещо, което те да променят?
– Аз не бих си позволи да давам препоръки. Ние работим много добре съвместно, имаме точно това, което споменах и считам, че е важно и нужно – да се чуем, да споделим, да си кажем какво се случва с майка или с бебе, да отреагираме. Аз абсолютно искрено се възхищавам от грижата на социалните работници, защото това е професия, за която също толкова е нужно призвание, както и при нашата. Аз съм била в Звеното и съм виждала тази грижа и в този смисъл мога само да кажа, че съм благодарна на това взаимодействие и че я има тази грижа.
Екипът на Звено „Майка и бебе“ и на КСУДС като цяло изказва благодарност както на д-р Форева и нейния екип, така и на всички медицински специалисти, които подкрепят нашата работа и са съпричастни с каузата ни да направим детството по-добро. Работата на социалните работници не би била ефективна без цялата мрежа от партньори.
Интервюто води Екатерина Костова