Трима младежи от ЦНСТ „Майка Тереза“ посетиха Европейския парламент като част от една от последните групи за този мандат на законодателния орган. Всеки член на ЕП има право да покани граждани на посещение в Брюксел с цел информиране за европейските политики и процеси на вземане на решения. По покана на г-н Радан Кънев група съставена от представители на Медицински университет Варна и екипите на Социалната Чайна от Варна и Пловдив, заедно с младежи посети сградата на Парламента на Европейския съюз и Домът на европейската история.
Заедно с Мая Донева представителите на Социалната чайна и младежите с техните придружители посетиха посолството на България в Брюксел.
Тихомира, Наско и Адис, както и ръководителят на ЦНСТ „Майка Тереза“ Иванка Попова споделят своите впечатления от това вълнуващо преживяване.
– С какво най-много ви впечатли това пътуване?
Наско: Мен най-много ме впечатли групата, която бяхме, не самия Брюксел. Хора от Пловдив и Варна – нашата пловдивската група – аз, г-жа Ваня, Адис, Тихомира, Деница и Милчо – и останалата част – хора от Социалната чайна във Варна и младежи, които са завършили програмата на Чайната, била са в ЦНСТ, вече не са.
Ваня: Бяхме 7 души от Пловдив и 7 души от Варна, като от Варна имаше психолог от ЦНСТ и доброволци, които работят в Чайната.
Тихомира: Много ме впечатлиха архитектурата, храната, забележителностите. Музеят в парламента беше доста интересен. За мен беше интересно, че имат няколко официални езика, на които говорят.
Ваня: На мен най-много ми хареса посрещането, това че се чувствах като вкъщи. Гид ни беше Мая Донева, която е съосновател на Социалната чайна, бяхме на гости у тях, запознахме се със семейството ú. Беше уютно. Цялата група бяха хора, които те предразполагат да си весел и да прекараш добре.
– Как протече посещението в Европейския парламент и с какво ще запомните срещите там?
Ваня: Заедно с нашия гид Мая Донева бяхме 15 човека и още 20-тина човека от Медицинския университет във Варна. Срещата с Радан Кънев се проведе в една зала, където беше представена информация за европейските политики. Разгледахме музея на европейската история.
Наско: За мен беше интересен мирогледът на посланика ни в Белгия за развитието на България, какво може да се промени и как може да бъде по-добре. Според него трябва да се започне от образованието. Аз споделям това мнение. Няма ли образовани хора, няма начин обществото да се развива. Засегнахме темите за екологията – първо трябва да се мисли за опазването на околната среда и след това как да се развива една държава.
– Освен официалната визита в Евро парламента, какво друго ви се случи в Брюксел?
Ваня: Тихомира свири на пиано пред посланик Пламен Бончев.
Тихомира: Някой ми каза: „Тук има пиано, хайде да посвириш“, аз първоначално не исках, но после като видях самото пиано, нещо ми трепна и реших да посвиря малко. В залата имаше 3-4 човека. Аз изсвирих „Карибски пирати“. После като се обърнах видях, че залата се е напълнила с хора зад гърба ми.
Ваня: А на летището като видя пианото и веднага отиде да свири с един непознат човек.
– Имахте ли свободно време, за да разгледате града?
Ваня: От страна на „Чайната“ и Мая Донева беше организирано останалото време с разходки и посещения на различни места.
Наско: Разходихме се в центъра.
Адис: Опитахме белгийски картофи.
Наско: Има много будки, които продават такива пържени картофи.
– Разкажете повече за храната, като истински пътешественици опитахте ли нови вкусове?
Тихомира: Много ми хареса сирийският ресторант, където обядвахме един ден, няма да го забравя. Харесаха ми белгийските картофки. Харесаха ми гофретите.
Ваня: Пихме айран с рози.
Наско: На мен не ми хареса, не е като българския.
– Какво ще кажете за атмосферата и хората на Брюксел?
Наско: Говорихме с един човек от екипа на посланика, че за да отидеш на някой на гости трябва да се познавате от 7 години и едва тогава би те поканил. Няма го това гостоприемство като при нас. Тук ако имаш нов съсед в блока, още същия ден се качваш да го поздравиш. Или отиваш на гости при приятел и просто звъниш на звънеца. Всичко там е организирано, има добра инфраструктура, пътищата са много добри, има закони, сградите са много хубави. Докато пътувахме във влака си говорихме дали бихме живели и работили в Брюксел. Аз лично не бих, защото за мен хората там са много студени. Вътрешно не го усетих като моето място, предпочитам нашето. Родното си е родно.
– Направи ли ти впечатление, че там има по-строго спазване на законите?
Наско: Да, там например хората си изхвърлят боклука разделно в 5 кофи и ако не го хвърлиш, където трябва има глоба и винаги разбират че си ти.
– А спазват ли правилата за шофиране и за пресичане на пешеходците?
Наско: Аз не видях някой друг, освен нас да пресича не по правилата. Спазват се и ограниченията на скоростта.
– След това приключение набелязахте ли бъдещи планове?
Ваня: Да, докато бяхме във Варна видяхме Чайната там и ни предложиха това лято да организират един летен стаж за Наско и Адис. Момчетата са съгласни, така че ще го планираме.
– Кое беше най-ценното в това пътуване за всеки от вас?
Ваня: За мен лично преживяването, запознанството с нови хора. Обмяната на опит с други колеги също ми беше доста ценна и за себе си като професионалист разбрах някои неща.
Наско: Цялото преживяване беше ценно и много интересно.
Адис: Пътуването…
Ние от КСУДС Пловдив благодарим на нашите партньори от Социална чайна Варна и Пловдив за поредната безценна възможност, която предоставиха на младежите да преживеят нови емоции и да научат нови уроци. Вярваме, че ще продължим това вълнуващо пътуване ЗАЕДНО.
