Павел е само на няколко месеца, когато с майка му Мария са настанени в Звено ”Майка и бебе”.
Преди това те са живели заедно с брат му Христо в малко населено място в дома на Петър, който е партньор на майката. Петър системно употребявал алкохол и упражнявал физическо и психическо насилие над Мария. Освен че са ставали свидетели на насилието, вследствие на нездравата семейна среда, децата са били и системно неглижирани. Поради тази причина по-голямото дете Христо е настанено в приемно семейство.
След пореден побой Мария се изнася от жилището на мъжа с по-малкото си дете. Така попада в Звеното. Тя няма лични документи и е безработна, не разполага с никакви доходи, а Павел няма удостоверение за раждане.
Първата задача след осигуряването на подслон и безопасна среда е набавянето на лични документи.
Издаването на нов документ за самоличност на Мария е затруднено от факта, че постоянният й адрес е в населено място, отдалечено на няколкостотин километра от Пловдив, и невъзможността жената да бъде регистрирана на адрес в гр. Пловдив. От екипа на ЗМБ да извършени поредица разговори за застъпничество пред паспортен отдел на РПУ IV личната карта да бъде издадена с тяхно посредничество. В крайна сметка се налага Мария да бъде придружена при две пътувания до далечния град – едното за подаване на документи за издаване на лична карта, а другото за получаването й, а разходите са поети от неправителствена организация, партньор на Звеното.
Вече става възможно да се получи дубликат на Удостоверение за раждане на Павел и да се подадат в Дирекция „Социално подпомагане” Заявленията за получаване на еднократна помощ при раждане на живо дете, съгласно чл. 6 от ЗСПД; месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средното образование, съгласно чл. 7 от ЗСПД; месечна помощ за отглеждане на дете до 1г., съгласно чл.8 от ЗСПД. На майката е съдействано за откриване на банкова сметка, на която да й бъдат изплащани средствата.
Следващото важно посредничество е за записване на детето при личен лекар в гр. Пловдив. Майката и детето са временно регистрирани на адреса на ЗМБ и детето е прехвърлено в практиката на педиатър в близост до Звеното. Осъществено е пътуване до предишния лекар за получаване на медицинската документация на детето, включително картона с извършените имунизации.
Осъществено е посредничество пред Отдел „Закрила на детето” на територията, на която е приемното семейство, в което е настанен Христо с цел възобновяване на комуникацията на семейството. Определен е режим за срещи на Мария и Павел с Христо. От страна на КСУДС Пловдив е осигурен транспорт и придружаване от социален работник. Майката е подкрепена материално с лакомства и играчки, които тя да занесе на големия си син при срещите. Мария е подкрепена да подаде Заявление за реинтеграция на детето.
Още от първия ден в Звеното екипът започва работа за повишаване на родителския капацитет на Мария. Става ясно, че Павел е хранен с неподходяща за възрастта му храна. С професионална подкрепа майката започва да приготвя здравословна храна, спазва препоръчителен хранителен режим на детето. С порастването му Павел е записан на млечна кухня. Павел се развива добре за възрастта си. Той е общителен и емоционален. Силно привързан е към майка си, но обича и заниманията със социалните работници. В Звеното е организиран първият му рожден ден.
В процеса на работа по случая излиза още една потребност – става ясно, че Мария е имала експертно решение на ТЕЛК, което е изтекло преди няколко години. За да се задейства процедура за издаване на ново такова е извършено посредничество за преглед от психиатър в Център за психично здраве, проведени са разговори със социален работник на ЦПЗ и е потърсено съдействие за намиране на досието от предишното ТЕЛК-ово решение. Документите са окомплектовани и изпратени в РЗИ. След няколко месеца РЗИ издава Решение на ТЕЛК, съгласно което Мария е с 80% намалена трудоспособност без чужда помощ, което й дава правото на месечна пенсия по болест.
Друга посока в работата по случая е издирване на роднини и близки на Мария, с които тя и децата ú да възобновят отношенията си. Целта е да се търси вариант за място, където майка и нейните деца биха могли да живеят за постоянно. Мария не поддържа връзка с близките си и няма контактна информация за тях. След около месец, със съдействието на екипа на ЗМБ, чрез социалните мрежи е осъществена комуникация с лелята на Мария, която от своя страна дава информация и телефонен номер на нейния баща, дядото на Павел и Христо.
Осъществена е връзка с него и скоро той започва да посещава Мария и Павел в Звеното, подкрепя ги емоционално и с малки суми пари. Провеждани са разговори с него, в които е заявено желание да приюти дъщеря си и внук си, но за целта е необходимо да бъдат извършени ремонтни дейности в дома му, за да бъде подходящ за отглеждане на дете.
След 11 месеца Павел и неговата майка напускат Звено „Майка и бебе“ ЗАЕДНО и с увереност, че са добре подготвени да се борят с бъдещите предизвикателства. Първото от които е – Христо да се върне при тях.
