Тихомира е на 17 години и учи в ПГТ „Асен Златаров“. През есента на 2022 г. тя взе участие в младежки обмен по програма Еразъм + на тема „Устойчиво развитие и младите хора“, за което ще разкаже в следващия разговор.
– Разкажи повече за събитието. Как попадна там? Какво представляваше то, какво правихте?
– Преди няколко месеца се видях с Тихомира (моята адашка), която е доброволец в „Социалната чайна“. Говорихме си за нейната професия, в какво се изразява нейната работа. Тя е фасилитатор. На мен ми стана много интересно това, че пътува в различни държави, води обучения на различни теми или посещава обучения и учи нови неща. Аз проявих интерес и тя ми обеща, че ще отида с нея, когато има възможност. И така на 14.10. заминах на пътешествие с Тихомира – на обучение по Еразъм + и на забавление по Еразъм + /усмивка/. Обучението беше насочено към това как можем да направим живота си по-добър, как можем да спестяваме пари, да харчим по-малко за ток и вода, как да рециклираме и пр. Цялото обучение беше на английски и имаше доста чужденци.
– Ти как се справи с тази комуникация?
– Аз разбирам английски, мога да чета, мога да превеждам, но не мога да говоря. По време на обучението слушах. В неформалните разговори се разбирахме с повече обяснения, с помощ от преводача на телефона. Имаше други участници, които не говореха много добре.
– Разкажи нещо от активностите в обучението?
– Правихме проекти, правихме плакати на различни теми, видео за тик-ток на тема рециклиране. Всъщност ние направихме няколко видеа, в които и тримата участника от моята група се включиха – показваме артикул на билкова основа, без „химии“, нещо което е полезно; то е в бамбукова опаковка (не пластмасова, защото пластмасата вреди на околната среда). Направихме кутии с надписи метал, хартия, пластмаса, за да покажем разделното събиране. Беше ми много интересно, защото аз никога не съм правила такива неща.
– Кое от наученото, сподели тук с децата в Център „Майка Тереза“?
– Разказах им по време на едно от събранията, които тук си правим редовно. Например, че е важно да си мием чиниите хубаво, за да не се налага някой да ги мие след нас още един път. Това изхабява повече вода, препарати и време.
– Какво друго научи там?
– Научих се да бъда по-спокойна в общуването с хора. Запознах се с нови хора, ходехме на разходка. Няколко пъти ми се случи да съм единствената българка в компанията и трябваше да си комуникирам с останалите. Така най-много си практикувах английския. Говорихме си за много общи неща. Различните ситуации ме накараха да бъда по-отговорна за себе си, защото аз тези хора не ги познавам добре.
– Чувстваш ли се променена след това обучение?
– Промених се. Научих нови неща, повиших си самочувствието. Непрекъснато участвах в различни комуникации, хората се интересуваха от мен, канеха ме в различни дейности. Участниците в обучението бяха румънци, българи, италианци, испанци, пакистанци и един грък. Запознахме се още в първия ден, но всеки следващ се опознавахме. С единия пакистанец водехме дълги разговори, какви искаме да учим, какво искаме да ни се случи в бъдеще, доста си паснахме по общи теми.
– Продължаваш ли да държиш връзка с някои от тези хора?
– Да, разбира се. Вчера писах на гърка, да ни изпрати снимките от една разходка, на която се снимахме много. Имаше един италианец, който се шегуваше с мен, заради една италианска песен, в която се пее за Тити, както ме наричат мен накратко. Още я слушам тази песен, много ми харесва.
– Когато се запознаваш с нови хора, притесняваш ли се да им кажеш, че живееш Център за настаняване от семеен тип?
– Мисля, че не винаги е нужно да им го казвам, не защото ме е срам, а защото не искам хората да ме съжаляват по някакъв начин.
– Участието в това събитие даде ли ти нови идеи за бъдещето?
– Бих искала да стана като Тихомира, фасилитатор на такива обучения; да участвам в повече такива обучения. Да пътувам. Тя ме покани на едно от следващите си обучения, което ще се проведе в Норвегия.
– Какви са твоите планове?
– Мисля да завърша училище и да остана да живея тук до 19 години. След като навърша 18 мога да си търся квартира, да започна работа. Ако остана тук една година след като стана на 18, ще спестя пари и ще мога да съм по-спокойна, когато напусна Центъра. Виждам, другите деца, които са „излезли“ и не ми се струва, че изобщо не лесно да излезеш от такъв вид институция и да се справяш сам. Това тук е моя дом. Трудно ще е да оставя семейството си тук и с всичко трябва да се справям сама. Като ги няма социалните работници, към които във всеки момент мога да се обърна за помощ. Тази подкрепа може би ще я има известно време, но няма да е за цял живот.
– Какво те вдъхновява, какво ти дава сила и мотивация?
– Вдъхновява ме изкуството – музика, рисуване, някой да ми свири на пиано или аз да си свиря на пиано. Мечтата ми да свиря на пиано се сбъдна. Аз от много малка исках да се науча да свиря на пиано, в момента ходя в Музикална къща „Дивизи“ от месец и половина.
Сила и мотивация ми дават близките хора. Разговорите с г-жа Ваня ме успокояват, мога да споделя всичко.
– Какво послание би казала на други младежи, които имат сложен живот? Как би им вдъхнала кураж?
– Бих им дала съвет да използват всяка възможност, да ходят на такива обучения, на уроци, на курсове. Да се опитват, да учат, да се запознават с нови хора. Това е най-важното, защото от всяка различна гледна точка можеш да си вземеш по нещо, както и аз направих. Аз буквално взех от 30 човека по едно нещо за себе си и това ме кара да се чувствам много променена.
– Би ли им казала да вярват в себе си?
– Аз по принцип не съм от хората, които вярват в себе си. Когато някой специален човек ми го каже, например след първия урок по пиано г-жа Ваня ме гушна и ми каза „браво“, аз бях „уау“ и това ми даде увереност, че знам и мога.
Хорското мнение има значение, то влияе на всеки от нас. Но когото усетиш подкрепата, ти забравяш за онези, които са ти казвали „Ти не можеш“; изключваш ги и си казваш „Аз мога“. Така започваш да вярваш в себе си.
Интервю: Екатерина Костова
* Статията е изготвена при спазване на чл.11 а от Закона за закрила на детето.
