Теменужка Кехайова е част от екипа на ЦСРИ от почти 2 години. Завършила е „Начална училищна педагогика с чужд език“ и допълнителна квалификация „Логопедия“. Тя споделя, че я мотивират малките промени, които настъпват у децата, с които работи; както и щастливите родители, които виждат напредъка на своите деца.
– Какво работи логопедът?
– Логопедът е човек, който се занимава правилната реч на децата, с развитието на техните езикови възможности, с това да пишат и четат правилно. Логопедът работи за цялостното развитие на децата, което започва още от най-ранна възраст.
– Кога родителят трябва да потърси консултация с логопед?
– Родителят трябва за потърси консултация с логопед в момента, в който забележи, че детето има затруднения с говора, с разбирането, с фината моторика или други особености в развитието. Много често тези прояви се отчитат от педагозите в детските градини и те насочват родителите.
– Каква е разликата между консултация и терапия?
– Понякога при някои впечатления на родителите е добре да се направи консултация със специалист, но това не означава, че детето ще има нужда от терапия. Консултацията е по-скоро разговор с родителя и събиране на информация какви са неговите притеснения. С детето разговорът е много кратък и предвид, че логопедът за него е непознат, то трудно се отпуска да покаже това, което знае, защото се притеснява. Когато по време на консултация е установено, че детето има затруднения в определени области, се прави план и започва терапия. Терапията е системна работа с детето, която се провежда регулярно и има конкретни цели.
– Възможно ли една консултация на родителя да бъде достатъчна, за да се подкрепи развитието на детето?
– Зависи в каква възраст е детето и какви са неговите затруднения. Ако детето е много малко, например на 6 месечна възраст, и родителят споделя, че то не реагира на името си, не се заглежда, тогава на една консултация логопедът може да даде насоки какви игри да играят вкъщи, с какво, как родителят да занимава детето, чрез които дейности проблемът да бъде преодолян и в последствие детето да няма нужда от терапия. Логопедът ще даде насоки на родителя какво конкретно да наблюдава у своето дете, как да реагира и дали да потърси консултация отново.
– На каква възраст трябва да започне логопедичната терапия?
– Някои специалисти смятат, че с дете (в зависимост от неговото състояние, медицинска диагноза и пр.) трябва да се работи още от бебешка възраст. Според мен, когато говорим за бебе, по-добрият вариант е да се обучи родителя да прилага нужната терапия на детето, защото на тази крехка възраст се предполага, че е най-важно бебето и неговите родители да изграждат своята връзка на доверие. За деца, за които са установени органични изменения още след раждането, когато са провеждани хирургични интервенции, в тези случаи логопедът прави масажи и стимулиране на говорните органи, като целта е да се възвърне, да се стимулира и/или развива тяхната функционалност. След 2 годишна възраст, когато детето трябва да има някаква реч и социален опит, има развити умения за самостоятелност, може да бъде активен участник в логопедичната терапия.
– Как логопедичната терапия помага на децата?
– Помага им да придобият самочувствие, защото децата, говорейки неправилно често пъти се чувстват потиснати, срамуват се. Всички ние, за да се чувстваме пълноценни трябва да комуникираме, а едно дете изпитвайки затруднения още от най-ранна детска възраст, започва да се притеснява в училище, не иска да се изявява, не иска въобще да говори, това понижава неговото самочувствие, изолира се, остава без приятели и няма желание да се развива и да напредва.
– Как протича една логопедична сесия?
– Структурата на сесията зависи от целите на работата с конкретното дете. При сесиите, в които проблемът на детето е артикулационен, сесията започва с гимнастика на езика и говорния апарат, правилна постановка на звука, след това се правят упражнения със срички, сричкуване с метроном, правилно произнасяне на думи, които съдържат съответния звук. Сесията завършва с насока към детето (ако е на по-голяма възраст) за това с кои думи да се упражнява вкъщи, за по-малките деца насоките се дават на родителите.
Когато не става въпрос за артикулационни нарушения, сесията може да започне пак с гимнастика, през игра, през приказка. След това се предлагат различни игри със асоциации или за вгнездяване, рисуване, съставяне на изречения и разкази по картинка, ролеви игри в зависимост от това къде детето изпитва затруднения.
Работата се осъществява по-лесно и ефективно ако се използва интересът на детето. Например работя с едно дете, на което са му много интересни животните, покрай интереса му към животните, той подобрява своята артикулация и научава много нови думи, които пък след това използва и в други ситуации.
– Какво може да направи родителят, за да се подобри речта на детето си?
– Ролята на родителя е най-важна. Доста често, когато децата са още малки и ръмжат, и казват думите „по бебешки“, възрастните се радват, повтарят тази дума, започват да я използват по този начин и така детето я заучава грешно. Моята препоръка е на децата да се говори с верните думи от книжовния език, за да се учат и те да говорят правилно. Бебешките думи са много сладки, но не бива да ги затвърждаваме грешно в речника на детето.
За децата на по-голяма възраст ролята на родителите също е много важна, защото 30 минути (сесия при логопеда) не са достатъчни, родителят вкъщи трябва да работи с детето в синхрон с препоръките на логопеда, за да се постигнат качествени резултати.
– Логопедът сам ли работи?
– Логопедът понякога работи сам, но в повечето случаи работи в екип с други специалисти и това предполага по-добри резултати. Например при деца със запъване и заекване, много важна е работата с психолог, а много полезен би бил и музикотерапевтът. Докато децата работят с психолог или социален работник също трупат речников фонд, който в последствие използват. За други деца много важен партньор на логопеда е рехабилитаторът.
– Какво друго би казала на родителите?
– Да ограничат до минимум ползването на смарт устройства и екрани. Децата, които се отглеждат пред екрани, придобиват поведение, което се определя като аутистично или хиперактивно. Тенденцията е за многократно повишаване на тези случаи. Правят се множество изследвания, препоръчвам на всички родители да прочетат статии по тази тема. Специалистите казват, че до 3 годишна възраст на детето, устройствата трябва да бъдат забранени или да се ползват ограничено. За децата в ранна възраст, когато мозъчните структури са в процес на развитие е най-важно живото общуване, игрите, карането на колело, изследването на света, връзката с природата и пр.
– Кой е най-ценният съвет, който можеш да дадеш на родителите?
– Най-ценният съвет към родителите е да играят с децата си. Децата са малки сега и това време минава много бързо. Децата са деца един път, после порастват и нямат нужда от внимание и забавления така както през първите си години. Бъдете с децата си, играйте с децата си, забавлявайте се заедно. Сега е моментът.
Интервю: Екатерина Костова
