В навечерието на Европейския ден на музикотерапията – 15 ноември, се срещам с Елена Кумчева, която е музикотерапевт в Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Пловдив, за да ни разкаже повече за този древен и интересен метод.
Какво е музикотерапия?
– Музиката е посредник в терапията от векове и има редица примери за лечебната й сила в исторически записи и различни култури хилядолетия назад.
Днес музикалната терапия се приема като дисциплина от хуманитарните или помагащите професии. В някои страни музикалната терапия е официално призната от политически, клинични и академични институции, както и от трудовите агенции. В други страни тя все още не е признавана като наука и професия. Накратко дифиницията за музикотерапията е: „Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено разрешаване на целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека. От научна гледна точка музикотерапията е научна дисциплина, в която се използват основните характеристики и качества на музиката или музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологичеката работа с терапевтични цели.” – казва Лилия Ахтарова, която е председател на Българската асоциация по музикотерапия.
През последните повече от 50 години музикалната терапия се развива в две основни направления: активна музикотерапия и рецептивна музикотерапия.
Активната музикотерапия, както подсказва наименованието е активно включване на клиента (пациента) в импровизация, клинично лечение (неврорехабилитация), провеждано от обучени професионалисти. Подходите използвани в това направление са свързани с активно възприемане и реагиране на изразните средства в музиката: ритъм, динамика, звуци, мелодия. Тук контактът е много наситен и интензивен, терапевтът и клиентът си партнират, много често си разменят ролите – водещ е клиентът. Много бързо се стига до проблем за разрешаване и има възможност бързо да се отработи. Към тази терапия се прибавя и подходът „Музика, танц, движение“, където основен елемент е ритъмът.
Рецептивна музикотерапия – директният отговор е слушане на музика. Този вид музикотерапия е прилаган още в древността за да внесе ред в човешката душа. От тези древни времена до днес могат да се намерят „рецепти“ за лекуване с определена музика. В днешно време съществуват два основни подхода в този вид терапия – „Водене на въображението с музика“ и „Музика и образност“.
Тази година се навършиха 25 години от учередяването на Българска асоциация по музикотерапия , а от шест години имаме и професионален празник – Европейски ден на музикотерапията-15 ноември.
За кого е подходяща музикотерапията?
– Музикотерапията е подходяща за всеки клиент, нуждаещ се от психологическа работа или рехабилитация. Единственото условие е да има желание и чувствителност, нагласа да експериментира с активностите свързани с музика: свирене, импровизация с инструменти, пеене, движения с музика, възприемане и емпатия към авторска музика. В последните години в много европейски страни музикотерапия се въвежда и с нея се експериментира дори в пренатален период на развитие на бебета и непосредствено след раждане, в първите часове. Това е доказателство, че тя може да се прилага във всяка сфера и етап от човешкия живот в зависимост от необходимостта за коригиране, подкрепа, развитие, рехабилитация, разрешаване на житейски проблем.
Как протича една музикотерапевтична сесия?
– В ЦСРИ ДСП сесиите музикотерапия се провеждат с методите на активната музикотерапия и по специално „Креативна музикотерапия“ – подходът на Нордоф – Робинс. Според тях всеки човек реагира на музика и има отношение към нея без значение какво е здравословното му състояние. Нордоф и Робинс смятат, че уникалните качества на музиката може да способстват да се подобри комуникацията, да подкрепят промяната и да дадат възможност на хората да живеят по-креативно и да използват по-пълноценно способностите си. Освен този метод активно е застъпен и подходът „Музика, танц, движение“, където основен елемент е ритъмът. Сесиите имат своята ясна структура: Винаги започваме с кратка мелодия, която дава на детето знак за начало и край. В процеса на контакта, в зависимост от нуждите се включват различни активности с музика: свирене, комуникация (звукова или ритмична), движения с музика, слушане на подходящи музикални откъси. Понякога, в зависимост от подадени от детето сигнали, рисуваме под влияние на музиката.
Как музикотерапията влияе на децата със специални потребности?
– Влиянието на музикотерапията върху децата е безспорно. Подобрява се двигателната активност. Активира се комуникацията с другите. Уважени, чути, забелязани, те се чувстват комфортно в тази среда и придобиват умения да контактуват заявявайки себе си. Активностите с музика им откриват нови начини да опознаят света и да проявят любопитство към него, да станат физически и ментално по-активни. Музикотерапията подкрепя когнитивното развитие на тези деца – памет, внимание, език.
Може ли музикотерапията да подкрепи борбата с COVID-19?
– Може, като слушаме любима музика, танцуваме и пеем. Тази година темата на европейският ден на музикотерапията е „Направи мелодия”. Всеки който може издава звуци – пее и да сътвори своя мелодия. Пеейки можем да изразим емоция, да се свържем с другите, да освободим натрупана енергия. Намерете своята мелодия, пейте, танцувайте. Бъдете здрави!
