Изгубен портфейл и Ангел, който го намери

Често пъти чуваме, че децата, които живеят в някаква форма на обществена грижа, резидентна услуга, институция, са калпазани, недобре възпитани, създават проблеми. Много често хората се страхуват от тях, нямат им доверие и ги отхвърлят. Днес се срещам с Ангел и той ще ми разкаже, как е постъпил в ситуация с изгубен портфейл и ще опровергае негативната обществена нагласа.


– Представи се.
– Казвам се Ангел, на 16 години съм, от гр. Пловдив и живея в Центъра за настаняване от семеен тип „Майка Тереза“. Там съм близо 3 години вече. Уча в професионална гимназия и в училище са ми най-интересни практическите занимания.

– Разкажи ми какво се случи миналата събота, след което ти за един ден стана известен в социалните мрежи.
– В събота към обяд се качих на автобус от спирка в центъра. Един пътник, който слизаше, си беше изпуснал портфейл с документи. След мен се качиха други хора, за които си помислих, че вероятно не биха му го върнали и реших аз да го взема. Шофьора ме видя, че взимам портфейла, намали, но не спря, за да отвори вратите да сляза и да настигна човека, за да му върна нещата. Аз прегледах, вътре имаше документи – лична карта, карта за пътуване, други карти и голяма сума пари. Обадих се на 112 и ги уведомих, че съм открил портфейл, те ме посъветваха да го предам в най-близкото Районно. Аз имах среща с мои приятели да играем заедно, когато им разказах, те ми предложиха да не върна никакви пари, да изхвърля портфейла и личната карта, да задържа парите. Но аз още като ги видях парите, че са голяма сума, не е играчка и по снимката в документите разбрах, че човека е възрастен и може би току що си беше изтеглил пенсията, ми стана гадно. Ако този човек не си намери документите и парите, ако остане без пари, може да са му отделени за лекарства. Бях сигурен, че трябва да върна този портфейл и много ме трогна, когато видях неговата усмивка.

– Ти как успя да се срещнеш с него?
– След като се обадих на 112 и те ми казаха да отида в най-близкото Районно, аз говорих със социалния работник в Центъра, тя се обади на полицията и от там изпратиха патрулка. Дадох им портфейла, с тях преброихме парите и когато прочетоха името в личната карта, те казаха че този човек в момента е в Районното и подава сигнал за изгубен портфейл. Полицаят ми предложи да отида с тях и да предам нещата лично. Аз се съгласих, през целия път в колата си говорихме. Пред Районното човекът ни чакаше, той много се зарадва, изобщо не беше предполагал, че ще му бъде върнат портфейла. Възнагради ме и аз му казах, че не очаквам възнаграждение за постъпката си. Исках само да видя усмивката му и да знам че съм си изпълнил дълга.

– Какво стана после, когато твоята постъпка се разгласи?
– Получих много поздравления от различни места, от социални работници, от екипа в ЦСНТ, от Директора на КСУДС и от други хора, които ме познават. Станах известен за един ден. Но аз не се хваля с новината, че съм известен, аз се хваля с новината, че съм открил на човека портфейла и съм го върнал. Това го разказвам, за да дам пример на останалите. Защото днес съм аз, обаче утре може някой друг да намери портфейл и да не го върне.

– Ти защо реши да върнеш портфейла?
– Аз още като видях парите и личната карта ми стана жал за този човек. Защо да взимам на човека парите, той може да си ги е отделил за нещо важно. Трябва да плати глоба, за да си изкара нова лична карта. Аз получавам стипендия, имам пари за моите неща.

– Какво би казал на тези, хора, които ще си приберат парите и ще хвърлят документите?
– На който намери чужди вещи, бих казал, ако има лична карта веднага да позвъни на 112 и да съобщи. Дори да няма лична карта, пак да предаде парите, портфейла, предмета, който е намерил в най-близкото Районно. Защото всеки от нас може да загуби нещо и няма да е хубаво, ако никой не му го върне. Този човек веднага е отишъл в Районното. И на мен най- хубаво ми стана като видях как се усмихна.

– Той какво ти каза?
– Той ми пожела да съм жив и здрав, да следвам мечтите си.

От името на екипа на КСУДС – Пловдив изказвам благодарности към Ангел, който ни накара да се гордеем с постъпката му и отправям поздрави, към колегите, които се грижат за него, защото тази постъпка е резултат и от техните усилия.
Не всеки ден младежите заслужват похвала, ежедневието ги сблъсква с различни трудности и ситуации, понякога са нужни наказания, но примерът, който Ангел ни даде, заслужава да бъде разказан, защото добрите примери ни дават надежда и вяра, че вървим към добро.

Споделете: