Екатерина:
– Днес се срещам с Ели и Ваня.
Ели е младо момиче, тази година завършва средно образование, абитуриентка е и имаше възможност да присъства на бал, организиран от президента на България Румен Радев, в рамките инициативата „Подкрепи една мечта“.
Ваня е ръководител и социален работник в ЦНСТ „Майка Тереза“, освен, че придружава Ели на президентския бал, Ваня има нелеката задача да изпрати девойката по пътя на живота.
Говорим си както за емоциите около официалното събитие, така и за порастването, научените уроци и бъдещите планове.
Елена:
– Аз съм Елена, на 19 години. Обичам да се занимавам с животни, искам да бъда ветеринарен техник, надявам се да ме приемат да уча именно това.
Екатерина:
– Преди няколко дни ти завърши средно образование. Какво означава това да теб?
Елена:
– Отговорностите стават повече, отговаряш за действията и постъпките си. След завършването на училище трябва да се грижиш повече сам за себе си. Като по-малка съм си мислила, че е много яко да си пълнолетен и да завършиш училище – имаш повече свобода. Сега вече знам, че свободата върви с отговорностите.
Екатерина:
– Какво е чувството вече да си пораснала?
Елена:
– От една страна добре, но от друга страна очаквам да е трудно, трябва да си стъпя на краката; ще отнеме време да се науча да се оправям с живота си сама.
Екатерина:
– Разкажи ми за бала при президента.
Елена:
– Много ми хареса. Тръгнахме сутринта, там имахме организиран обяд. В 14 часа за абитуриентите беше планирана подготовка за вечерта – прически, грим от професионалисти. По-голямата част от моя грим го направи един известен гримьор. Аз много се харесах. Вечерта всички абитуриенти се подредихме на стълбите за речта на президента. Той ни пожела успех. Беше много вълнуващо да се снимам с президента и съпругата му. След това имаше парти, танцувахме, дори се наложи да си сменя обувките с по-удобни. По-рано следобеда имаше репетиция на изпълнителите за вечерта и се снимахме с много популярни певци – Лъчо и Тото, Дивна, Прея, Миро. Тези срещи доста ме развълнуваха; за пръв път през живота си срещнах толкова известни личности. Това ме направи щастлива.
Екатерина:
– Как беше да придружиш Ели на бала при президента?
Ваня:
– Беше много приятно. Този бал е привилегия, малко хора имат такъв бал. Организаторите се бяха постарали младежите да имат една незабравима вечер. Бяха се погрижили за всичко, за да се чувстват абитуриентите комфортно, да прекарат хубаво и да го запомнят за цял живот. Посланията, които им отправи държавният глава и нещата, които им казваха изпълнителите, бяха изключително ценни и се надявам да са ги запомнили. Имаше двама младежи от една друга институция в Пловдив, които са били на бала преди 4 години, в момента са двойка и имат бебе. Бяха ги поканили, тъй като и двамата учат за социални работници. Президентът ги извика на сцената по време на своята реч и ги даде за пример, че ако искаш да постигнеш нещо, с усилия и труд можеш да го постигнеш. Този бал е част от проекта „Подкрепи една мечта“, който осигурява стипендии за обучение в университет и стипендии на младежите с отличен успех, а това е сериозен стимул.
Екатерина:
– Какво планираш в бъдеще?
Елена:
– Да продължа да уча.
Екатерина:
– Част от бъдещето е да напуснеш ЦНСТ „Майка Тереза“.
Елена:
– Да, това предстои следващата седмица.
Екатерина:
– С какви чувства ще си тръгнеш от тук?
Елена:
– Не знам, все още. Смесени чувства.
Екатерина:
– Имаш ли спомен от тук, който ще ти остане завинаги?
Елена:
– Да. Например миналата година ходихме във Варна. Когато бяхме на лагер на балкан, се изкачихме на връх Васильов. От летните лагери помня паленето на огън, вечерите на талантите, в които всеки измисля какво да представи.
Екатерина:
– Какво е чувството да изпратиш едно младо момиче по пътя на живота?
Ваня:
– Радвам се затова, че е дошло време Елена да поеме по своя собствен път и да се справя сама с живота. И същевременно ми изникват хиляди въпроси дали тя ще се справи и дали сме си свършили нашата работа, така че тя да може да се справи в живота си. Смесени са чувствата.
Екатерина:
– Кои уроци научи Ели в ЦНСТ „Майка Тереза“?
Ваня:
– Не го е научила изцяло, но има напредък в това да казва „не“. Научи, че когато се оставиш някой друг да те използва, ти си патиш. Мисля, че много пъти е получавала такива уроци.
Екатерина:
– Какво би искала да кажеш на екипа, на децата? Какво ще им пожелаеш, когато си тръгваш от тук?
Елена:
– Все още го мисля. Не съм напълно готова с това послание. Бих искала да кажа на децата, че когато излязат от тук, животът няма да е лесен, ще има трудни моменти, но могат да разчитат, че тук винаги ще има човек, на който могат да разчитат за съвет.
Екатерина:
– Какво ще пожелаеш на Ели?
Ваня:
– Да бъдеш по категорична в отстояването на своето мнение и собствените ти желания. И да продължаваш да се изкачваш по стълбичката на умението да казваш „не“, когато не искаш. Да се бориш и да се трудиш за това, което искаш. Имаш добър старт, използвай всичко разумно!
“Мечтата е в основата на всеки успех и ни дава увереност да вървим напред. Не се страхувайте, ако не успеете да постигнете вашата мечта. По-страшно е, ако няма за какво да мечтаете и ако престанете да се борите. Превърнете препятствието по пътя си в трамплин за вашия успех“, част от посланието на президента Румен Радев към абитуриентите.
Ние от КСУДС Пловдив се присъединяваме към това послание и вярваме, че за Елена предстоят успехи и сбъднати мечти.
Интервю: Екатерина Костова
