„Резултатите от всичко, което правим се виждат в дългосрочен план“

В месеца на ЦНСТ се срещам с Деница и Милчо от Фондация „Социалната чайна“ – клон Пловдив, които работят с младежите от ЦНСТ „Майка Тереза“ в някои интересни проекти. Разказват за менторската подкрепа и Пилотната програма „Подкрепи 4-ма младежи без родители за летния им стаж в Чайната“, която бе реализирана в рамките на 22 дни, в месеците юли и август. Две момичета и две момчета, настанени в Център за настаняване от семеен тип „Майка Тереза“ в град Пловдив имаха възможността да отидат на работен стаж в The Social Teahouse в град Варна.

Защо е важно децата от ЦНСТ да придобият повече увереност в себе си и да искат повече от живота си – следващия разговор ще даде част от отговорите.

– Представете себе си и социалната чайна.

Деница: Аз се казвам Деница Габровска и съм от град Варна. Преди две години с моя партньор се преместихме да живеем в гр. Пловдив. Тук създадохме Фондация „Социалната чайна“ – клон Пловдив, която е част от семейството на Фондация „Социалната чайна“ в гр. Варна. Екипът във Варна повече от 6 години предоставя менторска подкрепа и първа работа на младежи от ЦНСТ и на такива от проблемна семейна среда. Аз работех в Чайната във Варна като отговорник смяна и бях ментор на младежите. Сега съм Управител на клона в Пловдив.

– Къде видяхте допирните точки между каузите на „Чайната“ и каузите на „КСУДС“?

Деница: По стечение на обстоятелствата животът ни срещна и вече имаме 2 годишно партньорство и приятелство. Ние се опитваме да попълним една от многото дупки в социалната система, а именно подкрепа за младежите, които излизат от ЦНСТ-та. Помагаме на децата да развият най-доброто от себе си. Младежите, без значение какъв „бекграунд“ имат зад себе си, те са невероятни и имат целия талант и потенциал да се справят. Нашата цел е да ги подкрепяме и да им помогнем да повярват в себе си и да развиват своите качества.

Младежите, с които съм се срещала много често, не вярват в себе си, аз ги виждам как цял живот някой „им е набивал канчето“ – „ти не можеш, не ставаш и т. н.“. За нас е важно да покажем на тези млади хора, че имат целия капацитет и просто трябва да го проявят.

Милчо: Тези деца много често ги е страх да мечтаят и да следват мечтите си.

Деница: Друга цел и кауза на Чайната е да приобщим младежите към обществото. Нашето послание е „ти си част от това общество, ти си бъдещето на обществото, ти си нашият бъдещ лекар, полицай или друг важен човек“. Важно е стереотипите на негативните нагласи да бъдат разбити.

– Ако трябва да представите младежите на някой, който не ги познава, как ще ги представите?

Деница: Те са много яки. Младежите са умни, интелигентни, кипящи от енергия, задават изключително дълбоки въпроси и имат много голям потенциал в най-различни сфери. Екипът на ЦНСТ във всеки един момент ни помага да допълваме представата за всеки един младеж, къде точно са неговите силни страни.  

– Как участието в проекти и инициативи като тези на „Чайната“ може да промени младежите?

Деница: Основата на нашата работа е учене чрез правене и чрез преживяване. Това е концепцията върху, която стъпваме. Стараем се всяка седмица да имаме среща с младежите – ателиета, занимания. На тези срещи всеки път планираме да правим нещо различно или ако нещо им е харесало, да продължим да го правим, задържайки техния интерес и ангажираност. Всяка разглеждана тема помага на младежите в личен план. Резултатите се виждат във времето. Давам за пример една девойка, която в началото много се притесняваше, беше ú трудно да се представи, да каже какво харесва. Сега е различна, на стажа във Варна тя се представяше уверена, забавляваше се, танцуваше.

Тази година четирима младежи имаха възможност да участват в стаж, който се проведе в Чайната във Варна. При нашите срещи те постоянно чуват какво е там. Миналата година отидохме на лагер и беше по-скоро запознанство, видяха как работят техните връстници и  какво искаме да направим ние във Пловдив. Тази година, стажът беше с цел да отидат от другата страна – те да бъдат хората, които ще сервират храна, ще обслужват клиенти и т. н. Отидохме във Варна, защото тук все още нямаме помещение.

Младежите се справиха отлично в професионален план, всеки даде максимума от себе си, даже надминаха и моите очаквания – имаше младежи, които обслужваха на английски език; имаше младежи, които постоянно се бутаха да правят нещо, не си взимаха почивка, искаха да учат още и още и имаше момент, в които надскочиха себе си, колкото и да им беше трудно.

– Ако си представим, че догодина има Чайна в Пловдив, тези младежи вече ще са опитни, те ще могат ли да работят и да бъдат ментори на другите след тях, да споделят опит?

Деница: Да вече ще имат опита и ще знаят за какво става въпрос, защото има огромна разлика от това което те си представят, когато слушат нашите разкази и когато участват на живо в работния процес.  Сега те имат реален опит. Вече имаме и заявка, един от младежите заяви, че иска да бъде „Отговорник търговска зала“. Имахме разговор какво трябва да се направи, за да достигне до тази позиция, какви са отговорностите и т. н.

– Преди малко си говорихме как младежите имат потенциал, но той като че ли е под похлупак и сега вече виждаме един човек с амбиция, с визия за израстване. Тази промяна е много вълнуваща.

Деница: Абсолютно. Този човек след като си получи стипендията, седнахме да разговаряме, да направим една рефлексия за какво си е изхарчил парите и за какво би могъл да си ги изхарчи при следващото получаване на средствата. Разговора се разви в теми за пътувания, за стажове, ходене на обмен по Еразъм и т. н. И тогава също се разшири мирогледа. Имаше УАУ-момент „Аз мога наистина да правя това“.

– Какво би било добре да направи всеки от нас, за да направим по-добро бъдещето на децата, на всички деца?

Деница: Да се обърне към себе си и да бъде по-добър човек първо към себе си, за да изкара това и към света, защото каквото е отвътре това е и отвън.

Милчо: Да проявява повече търпение, разбиране, съпричастност, приемане.

Деница: Важно е да се интересуваме малко повече от другите, защото в крайна сметка всички сме човешки същества.

Милчо: И да не забравяме, че и ние сме били някога деца. Много често, забравяйки това, изискваме от децата повече отколкото им е възможно, или начина, по който го изискваме не е най-градивния за тях.

– Какви са бъдещите планове на „Социална чайна“ – Пловдив?

Деница: Много бихме искали да имаме сграда, в която да развиваме своята дейност. Много ще е хубаво ако се намери някой човек, който има възможност да ни предостави помещение. След това бихме искали да привлечем повече доброволци, за да разширим и обхвата на дейността си.

Освен менторска подкрепа, следващата стъпка е да предоставяме защитена заетост (когато имаме подходящото помещение). Това ще бъде социално предприятие, което ще е място за разнообразни събития и инициативи и това ще създаде благоприятна среда за младежите за учене чрез правене и преживяване, както и ще им даде възможност да извършват различни по характер дейности в различни направления в личен и професионален план. Като цяло такава среда ще работи в посока преодоляване на предразсъдъците на различните групи една към друга, както и за качествената интеграция на младежите.

А до края на годината ни предстои провеждане в коледен базар, в който част от младежите ще вземат участие на терен.

Интервю: Екатерина Костова

Споделете:
fb-share-icon