От няколко седмици живеем живот извън обичайния ритъм и няма човек, който да не е усетил тази промяна. Тъй като две от услугите, част от КСУДС Пловдив са Центрове за настаняване от семеен тип, в които живеят 26 деца, решихме да попитаме децата как те виждат извънредната ситуация.
В началото ще кажа, че с въвеждането на Извънредно положение и мерки за ограничаване на COVID-19, децата са в режим на социална изолация – не ходят на училище, не посещават социални услуги и не посещават своите родители и близки през почивните дни. Вече 3 седмици те не са излизали от къщите и това се оказва голямо предизвикателство както за самите тях, така и за социалните работници, които имат нелеката задача да осигуряват грижа и безопасност.
С младежите от център „Майка Тереза” се осъществи видео разговор те са много развълнувани и очакват с нетърпение тази среща защото има какво да кажат.
Как се чувствате в къщата през последните три седмици?
– Затворени сме тук от три седмици, другите хора поне имат право да отидат до магазина.
– Искаме един от нас да отиде до магазина, да напазарува за всички. И няма да го правим всеки ден.
– Ние тук, 12 деца малко или много издивяваме. Вече 14 дена.
– Искаме да говорим с директора на Комплекса.
– Две момичета избягаха и сега ги прибраха. Ако те имат корона вирус могат да ни заразят.
– Ние не сме изолирани на 100% защото социалните работници излизат навън.
– Бобът не се сварява добре, не ни харесва.
Разбира се, младежите не са никак доволни от тази ситуация, въпреки че напълно разбират нейната важност по отношение запазване на собственото им здраве. Те се вълнуват от своето здраве, от своята безопасност и задават съвсем основателни въпроси. Проявяват критичност към една мярка, която им е наложена отвън и типично за тяхната възраст се бунтуват срещу нея. Същевременно търсят информация от по-високо ниво и правят опити да оспорят наложените правила.
Логично идва и въпросът Как се пазите?
– Мием се, дезинфекцираме. Пръскаме бравите. Спазваме лична хигиена.
Друга много важна промяна в живота на децата е така нареченото дистанционно обучение, свързано със съвсем ново измерения на ученето, изнесено почти изцяло във въртуалното пространство и ползващо съвременните технологии – електронна комуникация, онлайн платформи. А коментарите на младежите са по-скоро негативни.
– По-зле е, успехът ми падна.
– Не е същото като да ти го обяснят на живо. Минаваме от приложение на приложение по различните предмети.
– Уроците са до 13:30 и после стоиш на дивана и заспиваш.
Разбира се следва и въпросът за уплътняване на свободното време – какво правиш, когато не може да излезеш навън и си ограничен в пространството на една къща с двор. А отговорите са съвсем очаквани.
– Седим и тъпеем.
– Играем на телефоните.
– Излизаме на двора.
– Искаме да отидем до магазина.
Изключително висок професионализъм е необходим на специалистите за да „опазят мира” в тази къща с 12 младежи. Дори самите деца отбелязват „колко им е трудно на социалните”. На първо място е прилагането на мерките за предпазване от корона-вируса, които се преговарят ежедневно, децата са запознати и съдействат за прилагането им. На второ място е осигуряването на дистанционното обучение – процес изискващ огромен ресурс както технически, така и човешки, за да се подкрепи справянето на всяко дете. И на трето място е нужно да се работи за уплътняване на свободното време, за което целия екип на Комплекса се опитва да съдейства с идеи и предложения.
В известен противовес на тийнейджърите, малките деца ни показват една съвсем различна гледна точка.
На въпроса Омръзна ли ти да стоиш в къщи?, получавам отговор „Не.”
Притесняваш ли се сега, всички казват че трябва да се пазим от тази болест?
– Малко.
Какво трябва да правите, за да се пазите?
– Да си мием ръцете с дезинфектант. Да не си лапаме пръстите. Да пръскаме дръжките на вратите. Да мием пода. Аз помагам.
Харесва ли ти да учиш от вкъщи, или в училище е по-интересно и забавно?
– И от двете. В училище пишем учим, имаме междучасие, а като учим от вкъщи пишем, после излизаме малко на двора, почиваме, ядем и после който има си довършва.
– В училище повече ми харесва. С децата играем в голямото междучасие.
– В училище е по-забавно.
Кое ти е любимото занимание?
– Да рисувам и да играя с приятелите.
– Да помагам за супата топчета и за други неща.
– Когато излизаме на двора играем на различни игри. Любимата ни игра е полицаи и крадци.
– Понякога играем на полицаи и крадци, понякога се гоним.
Какво ти липсва, сега като не излизате навън?
– Майка ми и баща ми.
– Парка, приятелите от училище.
– Да се разхождам, да излизам.
В обобщение: всички са единодушни, че ученето в училище е по-забавно; но и вкъщи има толкова много приятни занимания. Да, те споделят, че им липсва парка и разходките навън, но с нищо не показват, че се чувстват изолирани.
Всъщност в тези толкова искрени детски думи прозира мъдростта на децата и тяхната автентична вяра в доброто. А това може да ни даде увереност, че днешната ситуация е временна и предстоят по-добри дни, когато ще наваксаме всичко пропуснато. А гласът на детето в тези времена е от изключителна важност и не само да го чуем, но и да направим така, че да намерим баланса между наложениет правила и техните права, потребности, желания.
Ето и с какво изпълват времето си тези малки и по-големи герои.