Днес се срещам с Наско, който няколко години живя в ЦНСТ „Майка Тереза“, тази година завърши средното си образование и напусна Центъра. Въпреки това, той казва, че идва почти всеки ден, защото тук му е като втори дом, тук получава подкрепа и тук са двете му сестри. На вашето внимание е един много откровен и вълнуващ разговор. Струва си да се прочете.
Екатерина: Наско, ако трябва да опишеш себе си с три думи кои са те?
Атанас: Твърдоглав, упорит, мечтател.
Екатерина: Имаше ли момент през последните години, в който ти беше особено трудно, но не се отказа?
Атанас: Всеки ден в живота.
Екатерина: Кое ти дава сили?
Атанас: Това, че съм различен и искам по-добро за себе си и за семейството си. Винаги е било трудно. И вкъщи и тук в „Майка Тереза“, но аз никога не съм се предавал и не съм се отказал. Вътрешно съм знаел, че трябва да има един силен. Другите не са като мен. Аз съм различен като личност, като изграждане. Аз от 6-7 годишен трябваше да гледам сестрите си, да гледам къщата. Налагало се е и сега е така, да се грижа за майка си, която има здравословен проблем.
Екатерина: Кой е най-ценният урок, който си научил досега от живота?
Атанас: Без значение какво ти се случва и къде живееш заслужаваш колкото другите, не по-малко. Това го научих от г-жа Ваня (Иванка Попова), тя толкова пъти се е застъпвала за нас.
Екатерина: Има ли и кой е човекът, който е оставил у теб много силен отпечатък и те е мотивирал да вярваш в себе си?
Атанас: Г-жа Ваня и г-н Савов. Те ме изслушаха. Винаги, когато ми е било много трудно съм си говорил с г-н Савов до късно. Аз не говоря много и с всеки, но за мен е важно и достатъчно да бъде изслушан. Аз много не обичам да споделям с хората и да ги натоварвам, държа всичко в мен, но в последните години откакто съм тук работя много да променя себе си. Преди бях много избухлив, нетърпелив. Искам да кажа, че отговорност и търпение са две различни неща. Аз мога да съм отговорен и да върша това, което трябва, и същевременно да съм нетърпелив и да избухна. Искам да се променя, в момента съм много по-спокоен, по-обран съм. Не вярвам толкова на хората. Аз никога не съм вярвал, за мен винаги е важало това, че на вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам. Рядко се доверявам. Но тук намерих двама човека, на които мога да се доверя г-жа Ваня и г-н Савов. Г-жа Ваня винаги е говорила с мен открито, дори и да ми се кара, аз знам, че е с любов и грижа. Аз това го усещам, но другите не винаги го усещат. И винаги ми става гадно, когато някой направи някаква глупост, защото знам, че г-жа Ваня се разчувства най-много от всички, без да го показва. Тя е един прекрасен човек. Начинът, по който тя говори с хората, начинът по който слуша, защото човека срещу теб не винаги е нужно да ти каже нещо. Тя има едно такова присъствие – да успокоява. Начинът по който има контакт с децата е съвсем различен. И това не го казвам, защото трябва за интервюто, а защото го мисля. Тя ме изслушва, дава ми съвети, кара ми се. Тя е майката, която не съм имал. Тя и моята кръстница, която също се казва Ваня, и която ме е възпитала от малък.
Екатерина: Ако можеше да се върнеш назад и да поговориш с 10-годишния Наско, какъв съвет би му дал?
Атанас: Не е нужно да търпиш. В Дома не е толкова страшно. Много по-прекрасни хора ще срещнеш. Аз по принцип никога не съм се страхувал, защото в живота са ми се случвали много страшни неща, няма да ги разказвам. Но ме е страх от високо и ме беше страх да дойда в „Майка Тереза“. Защото бях чувал всякакви истории. Бях решил, че ще трябва всеки ден да се бия.
Екатерина: Знаеш, че някои от младежите, които напускат ЦНСТ в последствие не се справят много добре с живота. Можеш ли да кажеш, че си си взел поука от техните истории?
Атанас: Да. Имам примери и знам, че не трябва да ги следвам. Някои остават на улицата, остават без пари, търсят решение в чужбина. Развиват зависимости към алкохол и хазарт, кредити.
Екатерина: Защо става така според теб?
Атанас: Защото се влияят от неподходящи хора.
Екатерина: Какви са твоите мечти и цели след завършването на училище? Къде виждаш себе си след пет години?
Атанас: Аз искам да съм разумен. Внимавам какво харча и какво купувам. Казал съм си, че искам да си взема апартамент, да пътувам по света малко. След като стана на 28 години ще мисля за семейство и деца. Искам да намеря правилното момиче.
Ще кандидатствам „Педагогика“ в Университета. Искам да стана учител. Искам да работя като г-н Савов. Мисля, че може да кандидатствам зя работа в „Детска къща“. Искам да си отворя малък бизнес с поправяне и продаване на коли.
Искам да се развивам, обичам да се развивам.
Екатерина: С какво се гордееш най-много в себе си – не като постижение, а като качество на характера?
Атанас: Гордея се с желанието си за промяна. Отговорен съм, когато поема отговорност съм зад действията и думите си. Ако сгреша, си поемам вината. Отстоявам себе си. Упорит съм и не се предавам.
Екатерина: Ако хиляди млади хора гледат това интервю в момента, какво послание би искал да им оставиш за бъдещето и за силата да следват мечтите си?
Атанас: Колкото и да е трудно, не се отказвай, защото по-важно от теб самия и от твоето бъдеще няма. След бурята излиза слънце – много пъти това ме е държало да не се предам. Бог ни дава трудните времена, за да ни направи по-силни, Бог го прави с причина.
Интервю: Екатерина Костова
