За това как семейната среда влияе върху детското поведение, какви сигнали трябва да наблюдават родителите и защо доверието между родителите и децата е ключов фактор за успешното функциониране на детето в обществото разговаряме със Сибел Мустафа – психолог, и Розмари Рашева – социален работник в Центъра за обществена подкрепа към КСУДС – Пловдив.

За специалистите
Сибел Мустафа: Работя в Центъра за обществена подкрепа от близо четири години. През по-голямата част от това време бях социален работник, а от няколко месеца работя като психолог. По образование съм психолог и наскоро завърших магистърска степен по клинична психология. Все още работя и по социални случаи на родители в развод. При тях много често ставаме свидетели на някаква форма на психическо насилие.
Розмари Рашева: Аз съм социален работник и също съм в Центъра за обществена подкрепа от близо четири години. Завършила съм бакалавърска степен по психология, а от година и половина се обучавам в школата по фамилна и арттерапия. Повечето случаи, с които работя, са свързани с родители в раздяла.
Семейството е първият модел на поведение
Какво научава детето от начина, по който възрастните общуват помежду си?
Розмари: Това, което детето вижда в своето семейство и от хората, които го отглеждат, са първите му взаимоотношения. То наблюдава как се държат хората и всъщност това е неговият пример.
Сибел: Това, което вижда детето, се превръща в модел, по който в бъдеще е много вероятно самото то да общува, включително и да разрешава конфликтите.
От вашия опит – какви са проявите в поведението на едно дете, когато то е жертва или свидетел на агресия и насилие или дори когато детето не получава достатъчна и адекватна грижа?
Сибел: Детето е отражение на своето семейство. Ако вкъщи то е свидетел на агресия и насилие най-често това се проявява в поведението му в детската градина и в училище – бие се, нарушава дисциплината в часа, има спад в успеха, става по-тревожно, понякога децата са агресивни към своите братя и сестри.
Розмари: Ще дам пример с едно семейство, с което работим. Майката има поставена диагноза умствена изостаналост, бащата има проблеми с алкохола, те имат три момчета. И трите деца имат затруднения в поведението. В детската градина и в училище се наблюдават прояви на агресия, трудности с дисциплината и други подобни проблеми.
Сибел: Трябва да кажем, че деца, които са жертви или свидетели на насилие, имат агресивни прояви в поведението си, но има и деца, които стават по-затворени, не умеят да си отстояват правата, не могат да поставят граници и имат по-ниска самооценка.
Какво трябва да направи родителят?
Какво трябва да направи родителят, когато забележи проблеми в поведението на детето си?
Розмари: Родителят на първо място трябва да открие път към детето си. То трябва да му споделя, да се чувства спокойно и да му разказва. Моите наблюдения са, че в днешно време много родители са заети, много работят и всъщност нямат почти никаква представа какво се случва с детето им, какво прави навън, с кого си комуникира в онлайн пространството. И идва един момент, в който това се проявява по негативен начин.
Сибел: Аз напълно се съгласявам с това, което каза Розмари. Наблюдава се и една тенденция, при която родители – не всички, разбира се – прехвърлят отговорността на някой друг. Тоест училището трябва да направи това, това и това, за да бъде детето по-успешно. Много е важно родителите да осигурят на своите деца пространство, в което те да се чувстват спокойни и да споделят това, през което преминават.
Какво послание можем да отправим към родителите в това забързано ежедневие, в което понякога се налага да работят на две места или по 12 часа на ден? Често пъти, увлечени в стремежа си да задоволяваме материалните потребности, забравяме колко е важно качественото време, което прекарваме с близките си.
Розмари: Може да са 15 минути на ден или 30, но това наистина е от много голямо значение. Качественото време с детето означава родителят да присъства на 100 процента – например да играят на нещо или просто да си говорят. Но не докато готви да си говорят, или докато прави нещо друго и същевременно се опитва да обърне внимание на детето.
Сибел: Времето с детето може да се приеме и като вид почивка за родителя. Това е момент, в който спира, откъсва се от бързането по задачи. Играейки с детето, един родител се обръща и към вътрешното си дете и това е част от грижата за себе си.
Розмари: Много е важно да имат качествено време заедно, но когато родителите усещат, че няма да се справят сами с проблемите с детето си, тук вече идва препоръката да се потърси помощ от специалист.
Кога поведението на детето е сигнал, че има нужда от подкрепа?
Кога наистина се налага да се потърси помощ от специалист? Какви признаци трябва да са налице, за да „светне и голямата червена лампа“?
Сибел: За съжаление, много често в нашата практика виждаме родители, които търсят помощ, когато вече са „светнали всички лампи“, и обикновено това е свързано със сериозни проблеми в училище. Много по-добре е родителят да наблюдава детето си и да реагира при първите признаци на тревожност, особености в поведението, затваряне в себе си, рязък спад в успеха, промени в начина, по който комуникира с връстниците си, или липса на приятели.
Розмари: За съжаление, темата за работата с психолог или друг специалист все още е табу в нашето общество. Въпреки това виждаме, че нещата се променят в положителна посока и все повече хора търсят помощ.
Как да реагираме, когато детето проявява агресия?
Какво да направи един родител, когато от училището му кажат, че детето има агресивно поведение? Къде да търси причината?
Розмари: Първо да поговори с детето си, да се опита да разбере причината от него, защото може да има различни причини. Чрез своето поведение детето се опитва да покаже нещо на родителите си. Може например да има нужда от повече внимание или от нещо друго. Възможно е да има проблем с учител или със съученик, може да го тормозят в училище. В училище има много насилие между връстници.
Понякога децата, които проявяват насилие, самите те са били жертви на такова. Възможно е да се наблюдава повтаряне на модел – насилникът да е бил жертва, а жертвата впоследствие да прояви агресия.
Ако възрастните в семейството не умеят по здравословен начин да преработват своята агресия и детето не е видяло как това може да се случва, е напълно обяснимо защо неговото поведение е такова. За детето моделът на поведение на неговите родители се превръща и в негов модел, защото то го приема за нещо нормално.
Сибел: Ще споделя един случай, по който работим. На първа среща идват двамата родители. Видимо щастливи, сплотени, заедно. Обаче детето има много сериозни поведенчески прояви в училище – агресия, спад в успеха. Стартирахме работа и след първоначалния период на изграждане на доверителна връзка стана ясно, че назад във времето в семейството е имало физическо насилие. Родителите казаха: „Ние не се караме“, но в хода на работата стана ясно, че те не си говорят вкъщи и спят в отделни стаи.
Много е трудно за родителите да приемат, че проблемите в поведението на децата произхождат от вкъщи.
Как Центърът за обществена подкрепа помага на семействата?
Как услугите в Центъра за обществена подкрепа могат да бъдат в подкрепа на семействата? Кои услуги, дейности и програми в ЦОП са насочени към деца с агресивно поведение и към родители, които изпитват трудности в родителството?
Розмари: Най-новата ни програма, която предоставяме от няколко месеца, е „Стъпка по стъпка в родителството“. Бих казала, че тя е много полезна за всеки родител. В нея се разглеждат много теми, свързани с връзката между родител и дете. Разглеждат се различни ситуации, има много упражнения, има теми за това как да се комуникира с по-малко дете и такива за тийнейджърска възраст.
Провеждаме я в индивидуална форма, обикновено в рамките на три месеца, по два пъти в месеца. Всяка среща е между час и час и половина.
Сибел: Друга програма е „Информационна програма за родители преди, по време и след раздяла“. В нея се работи с родителите и се разглежда как конфликтът между родителите може да повлияе върху поведението на детето. Негативен ефект върху детето има не толкова самата раздяла, а конфликтът между родителите.
Много по-голям ефект има, когато през програмата минат и двамата родители. За нас е важно двамата родители да могат да си комуникират за детето. Във втората част на програмата се разглеждат етапите на загуба и начинът, по който двамата партньори преминават през тях, когато вече са разделени.
Промяната изисква участие и от родителите
Каква е ролята на родителя, в процеса на работа на специалистите?
Розмари: Много често идват родители, които водят детето си при нас, за да работим с него, и очакват да настъпи промяна, без да си дават сметка, че без тяхното участие няма да постигнем положителните резултати, към които се стремим.
Сибел: В по-голямата си част случаите, които идват при нас, са насочени от Отдела за закрила на детето. Мотивацията за ползване на социални услуги е външна. Това прави работата по-сложна, защото в началото нашата задача е да убедим семействата в нуждата от тази работа и да ги мотивираме да ни съдействат. Семействата, които идват по свое желание, вече са осъзнали, че имат нужда от промяна, и работата с тях върви по-лесно.
Какво можем да направим още днес?
Какви ежедневни дейности могат да помогнат на детето да се научи да разпознава и да изразява гнева си, да решава конфликти и да защитава границите си, без да използва насилие?
Розмари: Спорт и различни дейности, свързани с движение – каране на колело, разходка наблизо в планината. Арт-дейности, рисуване.
Когато някой родител прочете нашето интервю и си даде сметка, че вкъщи има много напрежение, викове, моменти, в които губи контрол, какво е първото нещо, което може да направи още днес?
Розмари: Когато родителят стигне до такъв момент, в който му е дошло в повече, е добре да си вземе един-два часа за себе си. Да се отдели от децата, да отиде да изпие едно кафе или да се занимава с нещо друго. Много е важно всеки родител да отделя време и да се грижи за себе си.
Сибел: Основният ни апел към родителите е, че първо трябва да се погрижат за себе си. Не случайно се казва: „Щастливи родители, щастливи деца“. Карането на колело, разходката сред природата са грижа както за детето, така и за родителя.
Розмари: Много е важно, като родители, всеки ден да си напомняме и да се стараем да бъдем по-добра версия на себе си, за да може децата ни, когато пораснат, да имат този пример.
