Надежда Дишлиева е социален работник в екипа на Центъра за обществена подкрепа. Казва, че работата ú дава професионален опит и знания, възможност за развитие и реализация в бъдещето, също и възможност да опознава самата себе си.
В своето работно ежедневие често пъти се налага да бъде посредник между семействата, нуждаещи се от материална подкрепа и доброволци и дарители, който могат да ги подкрепят. Този процес е свързан както с обективна оценка на конкретните нужди, така и с деликатно и уважително отношение към семействата, пазене на тяхното достойнство и анонимност и изграждане на устойчивост и доверие в комуникацията с дарителите.
Говорим си за предизвикателствата, за трудните моменти и за удовлетворението, когато резултатът е добър.
– Екипът на ЦОП предоставя разнообразни дейности и помага на различни семейства, част от тях се нуждаят и от материална подкрепа. Защо е важна тя?
– В нашата работа, ежедневно, се сблъскваме с различни трудности и проблеми на хората, за които се опитваме да им окажем подкрепа. Разбира се, и за жалост, не винаги успяваме! Тези проблеми са от различно естество. Това, което сме научили във времето, е че трудно мотивираме хората да мислят за своето душевно и емоционално здраве, тогава когато нямат пари да си платят тока, да си купят храна за Коледа, да пратят детето си на екскурзия.
– Понякога за да се осигури материална подкрепа, екипът на ЦОП търси и външни ресурси. Как се реализира това посредничество?
– В един момент видяхме ресурс и ниша да помогнем и да бъдем полезни, извън методиката и законите. Помислихме си, какво пък ако? – ако попитаме дали има някой, който иска да си дари леглото, който иска да плати сметката за тока на някое семейство, някой който да ремонтира стаята на детето? И излиза, че има „някой“ за всичко това. В крайна сметка, ние осъзнаваме, че купувайки бойлер или плащайки някой ремонт не „оправяме“ проблемите в дългосрочен план. Даваме, обаче, една надежда на хората и особено на децата. Надежда, че нещата могат и да бъдат по-хубави, че нещата могат да се променят, дори когато през целият ти живот са били константно непроменящи се.
– Какви са особеностите на този вид подкрепа?
– Първо е усещането на нуждата да помогнеш и подкрепиш. Това те увлича – „ами какво ли ще стане, ако опитам?“, „дали ще успея, ако..“. Важен момент е да се съобразиш с нуждите, които клиента споделя, че има и с тези, които ти от твоето критично око забелязваш. После е организацията на процеса. Важно е да даваш коректна информация на дарителите. Последното е от изключително значение не само заради успешното изпълнение на всички задачи, но и заради очакванията на дарителите. Важно е да не създадем грешна представа в тях, че нуждаещият се е „Светец“ поставен в тежка ситуация, за която той няма никаква вина. Няма нужда от розови очила! Те са хора, някои много мили и симпатични, други не толкова. Ние, обаче, не им помагаме заради това какви са те, а по-скоро защото така трябва да бъде. Тук е важно да кажем, че нашите клиенти са децата и техните семейства, което е и основен мотив да инициираме такъв вид материална подкрепа. Понякога родителите не са „перфектни“ и в едни добри представи те даже биха могли да се справят и сами. Всичко, което правим е за да подобрим средата на детето/децата. Още важно е конфиденциалността, която се спазва, коректността и отчета пред дарителите, както и устойчивостта в целият процес.
– Кои са хората, които откликват на тези потребности?
– Много хора откликват на тези потребности! Социалните мрежи помагат много за тези инициативи. Няма конкретен профил. Помагат хора с високи доходи, както и такива с ниски доходи. Някои дават големи суми пари, други дават по-малки, но докато не попиташ, не можеш да предположиш кой ще иска да се включи и ще помогне. Можеш винаги да се изненадаш!
– Как потребителите приемат насочените към тях дарения?
– Единият вариант е ние, като услуга да посредничим за това – логистично, а другият вариант е самият дарител да участва в този процес. Това зависи от желанието на човека, който помага, както и на този който бива подкрепен. Търсим най-добрият вариант спрямо случая и потребностите.
– Какво е чувството, когато си подкрепил някой, който в момента е в криза и се нуждае от помощ?
– Няма да скрия, че чувствата, освен положителни, галят и твоето его. В крайна сметка, за да се реализира такъв вид дейност е въпрос на мотивация и до някъде на амбиция в инициатора да постигне крайният резултат. Хубаво е! Аз вярвам, че всяка една такава инициатива крие лична история и преживявания на този, който се захваща да го прави. При мен поне е така! Всеки път, в който успеем с колегите да помогнем материално на някого, изпитвам едно спокойствие и чувство на справедливост. Това удовлетворение кипи в целият процес – да го измислиш, да го напишеш, да видиш колко хора ще се ангажират и, разбира се, крайния резултат. Като за финал ще кажа, че всеки път в който решим да организираме и да потърсим помощ извън рамките на ЦОП, всеки път в който пиша текст с историята на семейството в стомаха ми има пеперуди!
Интервю: Екатерина Костова
