Алтънай е на 15 години, учи в Професионална гимназия по туризъм „Асен Златаров“ – производство на хранителни изделия. Споделя, че обича да готви и в Центъра помага в кухнята, обича да реже с нож. Би станал готвач. След училище излиза с приятели, в някои дни ходи на уроци в къща за музикални вълшебства „Дивизи“.

През м. април Алтънай взе участие в XVII Международен конкурс за млади изпълнители на класически музикални инструменти, гр. Перник. Срещам се с него, за да ми разкаже за това предизвикателство, за музиката и за бъдещите планове.

Екатерина: От кога свириш?

Алтънай: Свиря на ксилофон вече почти 2 години. Ходя на уроци в къща за музикални вълшебства „Дивизи“.

Екатерина: Как си избра ударните инструменти?

Алтънай: На първата среща, която беше в ЦРДУ, ме попитаха кой инструмент си избирам. Тогава ме привлякоха ударните инструменти, реших да опитам и много ми хареса.

Екатерина: Разкажи повече за твоето музикално обучение.

Алтънай: Моята учителка по ударни е Десислава Гюзелева. Обикновено ходя в „Дивизи“ веднъж седмично, понякога и повече, когато се подготвяме за концерт. Харесва ми там, приятно ми е с г-жа Гюзелева, тя е готина, забавно ми е да уча при нея; понякога ми се кара, но това е защото иска да ме научи. За последното участие трябваше  да подготвим химна на Кирил и Методий и ходих при проф. Личева в Музикалната академия.

Алтънай е част от ФЛАШМОБ „24 МАЙ“. В него децата от ЦНСТ „Детска къща“ и „Майка Тереза“, от Музикална къща „Дивизи“, НУМТИ „Д. Петков“ и хор „Детска китка“ изпълниха „Химн на Кирил и Методий“ в специално създадения за случая нов аранжимент на Румен Бояджиев – син.

Екатерина: Разкажи за конкурса в Перник. XVII Международен конкурс за млади изпълнители на класически музикални инструменти. Как попадна там, как премина твоето участие?

Алтънай: Г-жа Гюзелева ми каза, че ще има конкурс в Перник и ме попита дали искам да отида. Аз се съгласих. Пътувах със семейството на друга ученичка от „Дивизи“. Вълнувах се за участието. Свирих „Есенна разходка“ и „Вариация“, това са две пиеси на Мария Палиева. Аз се явих в група за любители, взех поощрителна награда, бях много притеснен и допуснах грешки. Две точки не ми достигнаха за трета награда. Радвам се, че участвах, въпреки че взех поощрителна награда. За първи път отивах във Перник и там ми хареса. Посетихме някои музеи и една крепост. Разходихме се, говорихме си.  Искам да благодаря на семейство Налджиеви, които се съгласиха и намериха време да ме вземат с тях.

Екатерина: Би ли участвал пак в конкурс, имаш ли планове за нови изяви?

Алтънай: Бих участвал. Предстои един конкурс в Поморие, но на същия ден ще има и концерт в Пловдив на Бунарджика и не знам как ще избера. Мисля че предстои и още един конкурс.

Следете информационните канали на КСУДС Пловдив, за да се информирате за следващите участия на нашите талантливи деца в различни музикални събития.

Екатерина: Какъв урок си взе от това участие в Перник?

Алтънай: Трябва да бъда по-уверен, да не се притеснявам толкова. Излизам, свиря и това е. Сега подготвям „Пайдушко хоро“ за следващия конкурс.

Екатерина: Какво е твоето послание. Кое е мотото, което е важно да следваме в живота?

Алтънай: Човек да не се отказва от мечтите си! Аз продължавам напред, без значение какво стои зад мен.

интервю: Екатерина Костова

The post Среща с Алтънай, който не се отказва от мечтите си appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

Почти 20 000 лв., нужни за да се заплатят летните лагери на децата от центровете за резидентна грижа, са събрани благодарение на дарения и благотворителни инициативи.

Изказваме сърдечни благодарности на всички фирми, организации и граждани, които подкрепиха нашата кауза за по-добро детство.

На екипа на Комплекса е поверена грижата за 30 деца. Осигуряването ú включва много повече от задоволяване на базовите потребности и възпитание. Включва развиване на таланти, осмисляне на свободното време и отдих. Летните лагери са любимо време за децата – чакат ги с нетърпение, помнят ги, разказват за тях дори, когато на 18 г. напускат Центъра. През 2023 г. четири от настанените деца ще видят море за пръв път. И това е вълнуващо колкото за тях, толкова и за екипа.

Децата също дават своя принос за осигуряването на средствата за лагерите. Изработват коледни картички, мартенички, сватбени комплекти и керамични артикули, които се продават благотворително.

И ето! Мисията е изпълнена: през месец юли ще бъде лагера на море, а през месец август – на планина.

Нямаме търпение!

The post Ура! Парите за лагерите са събрани. appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

The post Нашите психолози в деня на психологията appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

Този колаж от снимки е отзвук от последната група, която премина през обучителния курс за кандидат-осиновители.

 

The post Кандидат-осиновителите споделят appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

Екипът на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности посвети един ден на отчет и анализ на изминалата 2022 г. и визия за бъдещо развитие на Центъра. Дискусията обхвана добри практики, цели, анализ на трудностите и възможностите. Бяха набелязани идеи не просто за 2023 г., а и за напред. Резултатите от екипното взаимодействие ще бъдат отразени в годишния отчет на Центъра, в Програмата за развитие на качеството и в плановете за индивидуално развитие на всеки от специалистите.

През 2023 г. предизвикателствата пред екипа са пълно покриване на Стандартите за качество на социалните услуги, регламентиране в НКСУ; затвърждаване на добрите практики за предоставяне на социални услуги, които отговарят на потребностите и очакванията на семействата; разширяване на мрежата от партньори.

През 2023 г. ЦСРИ ще отбележи своята 10 годишнина, а екипът е все така мотивиран да подкрепя децата и техните семейства още от най-ранните етапи на детството и да търси потенциални възможности за разширяване дейността на центъра.

The post ЦСРИ – среща за годишен отчет и визия за развитие appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

– Представи се!

– Казвам се Румяна Сотирова. По професия съм начален учител, работещ от повече от 15 години в училище.

– Какво те доведе в Центъра?

– В ЦСРИ дойдох за първи път преди вече повече от 5 години заедно със сина ми Васил, който в момента е на 15 години и е с диагноза „Разстройство от аутистичния спектър“.

– Как научи за нашия център?

– За центъра научих от моя приятелка, която посещаваше психолог със сина си. Тя ми сподели, че е много доволна от резултата от работата с него и ме посъветва да дойда при вас.

– Забелязваш ли промяна във вашето семейство, откакто ползвате социални услуги?

– Определено има промяна. Бих казала, че е към добро и наистина се надявам да е така! По–осезаемо се усеща във Васко и в мен, защото с нас двамата пряко работят специалисти тук, но това се отразява и върху  взаимоотношенията ни вкъщи с останалите членове на семейството. През годините, в които посещаваме центъра е имало изключително тежки моменти, свързани предимно със състоянието на Васко и предизвикани от отношението на другите деца към него, с които сме се справяли, благодарение на подкрепата, която получаваме от специалистите, които работят с нас тук.  Ако не бях дошла при вас, и ако нямах възможността, която ми предоставихте да се включа и в терапевтична група за работа с родителите, /в която намерих истински приятели и хора със същите проблеми/ не бих могла да понеса много от тези неща, които се случваха. Или поне нямаше да успея да преодолявам емоционалната болка, която те предизвикваха у мен. Тази промяна влияе и върху нагласата и способността ни да приемем състоянието на нашия син като негови родители. Това, което имам предвид като промяна, или може би резултат, е постигнато с много труд и постоянство във времето. Разбира се, че работата и успехът на психолога са продължителен процес и изискват много труд, търпение и истински професионализъм, какъвто намерихме при вас! У мен е изградено непоклатимо доверие към Елица Евтимова като психолог на Васко и към Ели Кумчева като моя терапевт, което ми дава усещането за абсолютна подкрепа, на която винаги мога да разчитам. Усещането, че ви има ми дава увереност, че каквото и да се случи през седмицата, колкото и да е трудно за преглъщане, възприемане и преживяване, когато дойдем при вас и го споделим – то ще бъде намерено решение или начин за преодоляване на кризата…. Много пъти още в движение съм си давала сметка, че благодарение на вас гледам по друг начин на нещата и се справям значително по-добре! Благодаря!!!

– Къде децата със специални потребности срещат най-големи трудности?

– Ако трябва да отговоря на този въпрос като родител на моя син, бих казала, че най-голямо предизвикателство за него е училището, не заради трудности с ученето, а заради взаимоотношенията му с останалите. Той по принцип трудно комуникира. Чувства се най-добре вкъщи, в комфорта на познатата и спокойна обстановка. Наблюденията ми като учител обаче, са не толкова категорични. Смятам, че всеки един случай на децата със СОП е много индивидуален и различен. Виждам, че някои от тях се чувстват много добре в училище, защото като всички деца, те също имат нужда от игри, внимание и споделяне с други деца, и съм убедена, че за това голяма роля играе учителят /класният ръководител/  в началното училище.  Но диагнозата и индивидуалните нужди са определящи за това – къде детето се чувства добре, спокойно и успешно.

– Като родител на дете със затруднения и като учител, как би коментирала системата за приобщаващо образование? Смяташ ли, че има нужда от промени и ако зависи от теб, какви промени би направила?

– Не бих се ангажирала с оценка на системата за приобщаващо образование, защото по нея работят специалисти, които се надявам, че си разбират от работата и постепенно ще изработят тази система, така че тя да бъде в полза на децата, към които е насочена. Не мисля обаче, като родител  на такова дете, че към настоящия момент тя работи добре както би трябвало да бъде. Има много неща, които са добре замислени, но изпълнението им на практика зависи от сърцето на учителите и хората, ангажирани с това. Убедена съм, че за да бъде успешно прилагана, трябва да се обучат много внимателно хората, работещи в системата на образованието,  защото без чиста и добронамерена нагласа от страна на специалиста, където и да ги поставим тези деца, дори и в космически чиста среда, пак няма да постигнем крайната цел.

– Кои са най-големите предизвикателства за родителите, според теб?

– Смятам че най-голямото предизвикателство за родителите на дете с проблем е липсата на толерантност, добронамереност и разбиране  в обществото. Най-големите  притеснения и трудността да признаеш проблема, дори и пред себе си, а после пред останалите е именно това – „Какво ще кажат другите?“ „Какво ще си помислят?“ Как ще гледат на теб и на детето ти?“ и ред други подобни въпроси, които този родител си задава дори и несъзнателно. За мен това е най-голямото предизвикателство. Защото знам, че изначално всеки родител обича детето си безусловно, независимо какво е то. И независимо от болката, той ще продължи да го обича  и ще се бори с проблема или диагнозата или състоянието му, въпреки всичко.  Друго голямо предизвикателство, това е мисълта за бъдещето на това дете… Смятам, че всеки един родител на дете със СОП жестоко се терзае от тези мисли!

– Как се откъсваш от ежедневието? Имаш ли хоби?

– Не съм сигурна, че успявам да се откъсна от ежедневието! Работата ми в училище е горе-долу 24/7… Абсолютно във всеки един момент имам какво да свърша, задълженията вкъщи към дома и семейството, вниманието и грижата към близките…. Всичко това са неща, които непрекъснато се застъпват и не ми дават възможност да се откъсна. Не се сещам за момент, в който наистина да съм успяла. Засега! Надявам се обаче, че ще се науча! (казано с усмивка)

– Какво би искала да кажеш на другите родители?

– Със сигурност бих могла да им кажа много неща, защото както виждате, по принцип съм многословна! (усмивка) Най-добра съм обаче, когато гледам събеседника си в очите! Обаче накратко: Кураж! Всичко ще бъде наред! Децата ни са дар от Бога и са прекрасни точно такива, каквито са!!! Трябва да не спираме да благодарим, че точно ние сме избрани да бъдем техни родители, защото това е привилегия! Да благодарим за дара на техния живот!

Интервю: Мария Георгиева

The post Какви са предизвикателствата да си „специален“ родител? – откровен разговор с г-жа Румяна Сотирова appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

https://www.plovdiv.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%82%d0%b0%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0/

Община Пловдив пусна в експлоатация фотоволтаична централа, чиито панели са разположени на покрива на звено „Майка и бебе“ към Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС). Мощността на втората общинска централа е 15 kW.

„При днешните цени на тока новата фотоволтаична система ще осигури енергийна независимост на звено „Майка и бебе“, през което годишно минават 15 жени и 20 деца“, коментира зам.-кметът по спорт, младежки дейности и социални политики Георги Титюков.

Инвестицията е на стойност под 30 хил. лв., осигурени от собствения бюджет на социалната услуга.

Съоръжение за зелена енергия от възобновяем източник общинската администрация вече изгради и на покрива на спортна зала „Милен Добрев“ към Спортно училище „Васил Левски“ в средата на месец юни т.г. Освен там, фотоволтаични системи в Пловдив има още на покривите на детска градина „Зора“, СУ „Св. Константин-Кирил Философ“ и КСУ „Св.св. Константин и Елена“.

The post 26.08.2022 г. – Община Пловдив – Нова общинска фотоволтаична система заработи в Пловдив appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

Летните дейности в Центъра за работа с деца на улицата се провеждат и през 2022 г.

В рамките на един месец, 15 деца следват предвидената програма и участват в различни приключения.

По традиция инспектор „Детска педагогическа стая“ Пламен Митев обясни на децата за опасностите и рисковете в Интернет пространството, а нашите дългогодишни партньори от Районната служба по пожарна безопасност разкриха тайните на професията „Пожарникар“.

Както и миналата година, децата се изправиха срещу своите страхове и преминаха през изпитанията на Въжен парк, Лаута. Най малкият участник е на 8 години и с подкрепата на екипа и своя по-голям брат премина успешно Малкият кръг препятствия.

Разбира се има и нови предизвикателства.

На гости на доброволците от „Доброволно формирование Пловдив 112“, децата получиха информация за  предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации, както и отстраняване на последствията от тях.

С любезното съдействие на д-р Бекирски и екипът на Общински приют за безстопанствени кучета в град Пловдив, участниците в лятната занималня имаха възможност да се впуснат в безгрижни игри и прегръдки с част от четириногите обитатели.

Остана време за абстрактно рисуване с Янислава и изработване на информационни материали за дивите животни.

В програмата има още много екскурзии, рисуване и весели емоции с подкрепата на Сдружение „Традиции за бъдеще“,   шпионски игри в Стая на загадките и запознаване с културното наследство на град Пловдив.

Летните дейности са част от пакета социални услуги, които ЦРДУ предоставя и целят както оползотворяване на свободното време през лятната ваканция, така и развитие на социални и комуникативни умения; обогатяване на знанията за околния свят, градската среда и актуалните обществени теми.

Специалистите от екипа споделят, че летните дейности са любими за децата и ги чакат с нетърпение през цялата година. Повече за дейността на ЦРДУ тук.

Ето и снимки от приключенията:

The post Летни дни на приключения в КСУДС Пловдив appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

Роберта е бебе, когато се разделя със своята майка и по решение на органите за закрила на детето е настанена в институция за обществена грижа. Когато е на 5 години, тя попада в приемното семейство на Мария и Николай Иванчеви. Днес е на 18!

За тези почти 14 години г-жа Иванчева казва „Помогнахме на едно дете да израсне в семейство и да осъзнае семейните ценности. Надявам се, че това я е направило по-добър човек“.

Срещам се с Роберта в същия двор, в който тя рисува своите детски рисунки през 2009 г., когато става герой от филма „Отвори сърцето си, приеми дете“. Днес мечтае да стане илюстратор.

– Представи се. Коя е Роберта?

– Аз съм Роберта Чавдарова. На 18 години съм – звучи малко страшно. За сега не знам коя съм, но нямам търпение да открия.

– Разкажи ни за живота в приемното семейство на Мими и Николай.

– Нормално семейство. Имаме си добрите и лошите моменти. Спорим, обаче в същото време много се обичаме. И тримата сме с много твърди характери, много спорим, ама то е от любов и от инат, и от грижа.

– Разкажи някоя случка, някой много ярък спомен.

– Аз съм правила много бели. Аз не знам тези хора как ме издържаха. Помня, че като малка, поради някаква причина все правех обратното на това, което ми кажеха; много се дразнех някой да дойде и да ми каже: прави това. Например, когато ми казваха, че трябва да си изям яденето, аз реагирах с „няма пък“ и ходех тайно да си изхвърлям храната зад едно легло. Това го правих няколко пъти, докато започва да мирише лошо в стаята. Мими и Ники откриха от къде идва миризмата и аз загазих, наказаха ме. Въпреки това не ме накараха да го изчистя, те го почистиха. За всички това остана спомен и винаги се хващаме за главите, когато се сетим. Мен ме кара да се усмихна, че съм правила толкова бели, а те са ме обичали и са ми прощавали.

– Поддържаш ли връзка с твоите братя и сестри?

– Да, не с всички, и не мога да каже, че често общувам с повечето от тях; обаче гледаме да си поддържаме контакт и поне един път в месеца да се чуем. Ние сме 8-9 деца. С Дженифър, с Джанет, с Лоли по-често се виждаме. Те са като друго мое семейство. Те са много по-млади от Мими и Ники и по-друг начин разсъждават и винаги се радвам като ги видя.

– Разкажи повече за твоите планове.

– Смятам да уча в Ирландия, анимация, защото ми харесва да рисувам. Когато учих компютърна графика, от всички програми ми хареса „Фотошоп“ и „Аниматор“, много ми беше трудно и все още ми е трудно, обаче много искам да уча анимация. Реших да пробвам. За сега нямам работа, но може би ще започна нещо да работя докато уча.

– Законът казва, че едно дете, което е живяло в приемно семейство, когато стане на 18 години продължава по своя път и вече приемните родители нямат ангажимент към него. Ти усещаш ли, че подкрепата от Мими и Ники продължава?

– Те няма да ме оставят. Каквото и да правя те ще са там и ще ми помагат. Усещам, че няма да ме оставят да си счупя главата. Не мога да кажа защо мисля така, просто знам.

– Какво е твоето послание към други деца, които имат такава сложна, интересна семейна история?

– Да бъдат силни, да не губят надежда и да вярват в себе си. Това че имат затруднения в момента не ги кара да са по-малко хора от останалите. Трябва да са силни, да стиснат зъби и да продължават напред. Да се борят. 

Интервю: Екатерина Костова

The post Роберта: „Усмихвам се, когато си спомня, че съм правила толкова бели, а те са ме обичали и са ми прощавали.“ appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.

– Бихте ли се представили.

– Казвам се Иван Калибацев. Председател съм на Районен съд Пловдив. Разглеждам наказателни дела, вече почти 18 години.

– Колегите ми споделиха, че Вие сте един от първите представители на правораздавателните органи, който е поискал изслушване на дете. Помните ли този случай? Как протече разпита в тази нова обстановка?

– Към онзи момент, работех в Районен съд Асеновград. Касае се за един случай на извършено престъпление против половата неприкосновеност на малко дете, 5-6 годишно. Тогава разследващите органи се свързаха с мен, искаха разпит на това дете пред съдия, за да се затвърдят показанията. Обадихме се в Центъра, (точно беше разкрита „синята стая“), ръководителят много бързо се ангажира, успяхме за кратко време да направим нужната организация и да проведем този разпит. Разпитът в „синя стая“ за всички ни беше изключително нова процедура. Справихме се добре, детето се отпусна, успя да осъществи контакт с вашия психолог и каза неща, които бяха от съществено значение за разследването. Така помогнахме за разкриването на това престъпление.

– Ратифицираните от България международни документи, които разписват специално отношение към децата, участници в правни процедури, все още не са влезли в българските закони и ползването на „синята стая“ не е задължително. 228 са проведените до момента разпити и изслушвания на деца в нашата „синя стая“. Разпознава ли се „синята стая“ сред експертите от съдебната система като нещо, от което има полза?

– Това, че законово не е изключително ясно уредено, не ни пречи да ползваме „синята стая“. Още от момента, на създаването ú, съдилищата (говоря за Пловдив, за Асеновград) имаме подписани споразумения да я ползваме, и когато се налага разпит на малолетно лице, ние се насочваме към „синята стая“. Тази обстановка ни помага по-лесно да осъществим контакт с тях, да съберем необходимата информация под формата на разпит. Но най-важно е да се грижим за психическото здраве на детето, то да не се стресира при идването в съда. „Синята стая“ е предпочитано място за разпит на деца, по всякакви случаи – наказателни и граждански. Не е нужна специална законова уредба. Създадена е достатъчно добра организация. 

– Очаква ли се да има някаква промяна в закона? От години се говори за специален детски съд.

– Не мога да говоря от името на законодателя. Тази тема е обсъждана не веднъж, но за мен не е ясно, дали подобни дискусии ще доведат до промени.

– Екипите в социалните услуги са натрупали опит както в провеждането на изслушвания в „синя стая“, така и в провеждането на медиирани срещи, в опитите да съдействат на родителите да сключват извънсъдебни споразумения при спорове за родителски права. Може ли това да бъде в полза на съда?

– Преди няколко години правихме работни срещи както с вашия център, така и с други подобни организации, които целят създаването на възможност за медиация между родители, които се разделят. Направили сме всичко възможно тези услуги да бъдат популяризирани. В съда има поставени на няколко места специални информационни табели, предоставя се допълнителна информация. Съдиите винаги насочват този вид процедура между страните към медиация – тоест, когато имаме развод, уреждане на родителски права, почти винаги се насочват към медиация с идеята да бъдат уредени нещата доста по-лесно и по-интелигентно.  

– Можем ли да кажем че тези процеси са скъсили дистанцията между социалната и съдебната система и вече си говорим на по-близък език?

– Още от самото начало, когато сме осъществили контакт, езикът ни е близък. Имаме добри взаимоотношения и комуникация. Смея да твърдя, че ние като институция сме отворени към нови възможности за уреждане на отношенията между страните. Вашите услуги, които са на високо ниво, не само че са предпочитани, но ние се стремим, заедно с вас да популяризираме тази възможност за приключване на делата. Ние сме в един град и имаме интерес обществото в този град да получава все по-добри услуги. След като вие полагате тези усилия, от наша страна пък е много по-приятно да ви съдействаме и да подпомагаме това развитие, защото виждаме, че ползите са огромни. Това е една от причините нашите отношения винаги да са били на изключително добри.

Интервю: Екатерина Костова

The post Иван Калибацев: „Синята стая“ е предпочитано място за разпит на деца“ appeared first on КСУДС - ПЛОВДИВ.