Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Хуба вързала на крачето на гълъба бял конец, пуснали птицата да полети, за да ги отведе при Аспарух, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. На другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници, което накарало хуните да побягнат.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така заслужили своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Според други легенди мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от злоба и болести.
Спазвайки народните традиции и обичаи, екипът на Център за работа с деца на улицата заедно с децата, посещаващи нашата оранжева къща, изработи весели мартеници за малки и големи, момичета и момчета и за всички възрастни, носещи магията на червения и бял конец в себе си......